Преди малко повече от месец Нобелова награда за мир спечелиха беларуският правозащитник Алес Беляцки, който се намира в затвора, украинската организация „Център за граждански свободи“ и руската правозащитната организация „Мемориал“. За пръв път в български ефир говори един от основателите на най-старата правозащитна организация в Русия Ирина Щербакова, която от началото на войната в Украйна живее в Германия. Ирина Щербакова говори пред Натали Пашева.

Преди месец „Мемориал“ спечели Нобелова награда за мир. Получихте поздравления от цял свят. Каква беше обаче реакцията в Русия и каква е към днешна дата?

„Мисля, че много хора в Русия не знаят нищо за това, защото тази новина почти не е отразена или ако е, тонът е негативен. Нашият основен пропагандист Словьов каза, че ние сме получили Нобелова награда, защото правим всичко възможно за Запада и че сме агенти на Запада, че опитваме да възпитаваме децата и младежите не в патриотизъм, а в нацистки и националистки дух“. 

Как са колегите ви в Москва, които научиха, че са спечелили Нобелова награда в съдебната зала?

„Моите колеги бяха в съдебна зала, защото в този момент офисите на нашата организация ни бяха отнети, това беше съдебно решение. Това беше така да се каже един „поздрав“ от нашата сегашна държава. Имаме колеги, които продължават да работят в Русия. „Мемориал“ е мрежа, не всички организации са ликвидирани. Групата на „Мемориал“ в Москва опитва да прави, каквото е възможно, малки изложби, обиколки, които са добре посещавани“.

Преди няколко дни се обърнахте към руското общество с едно видео, в което мълчите. Какво искате да кажете с мълчанието си?

„Ще ви споделя една тайна. Имаше два варианта - единият беше реч, а другият - мълчание. Решихме, че мълчанието докосва повече. Мълчанието е знак на ситуацията в Русия днес и това, което се случва в Украйна. Тази война е ужасна с престъпленията към цивилните жертви, всичко това е потресаващо и може би това е момент, в който човек трябва да замълчи“.

Говорите ли с роднините и приятелите си от Москва? Каква е ситуацията там?

„Повечето от моите роднини напуснаха Русия още преди войната да започне. Rазбира се, говоря почти всеки ден с мои приятели, познати, колеги, които все още са в Русия. Това, което усещат от началото на войната е безсилие и може би понякога безнадеждност. Но разбира се, има хора, които се напасват към условията, живеят своето всекидневие. Тези, които искат мир стават все повече, това показват изследванията и се усеща, но това не означава, че тези хора са против Путин. Те не искат войната такава, каквато се разви - кървава.

„Настроенията се промениха след мобилизацията, преди това чувството за някои беше, че това е война далеч от Москва или Санкт Петербург, или други големи градове. Вече това не може да се каже. Стотици хиляди избягаха от Русия. Това е едната страна, но има и друга - това недоволство в Русия да доведе до съпротива. Но не мисля, че към настоящия момент това ще се случи. На първо място хората се страхуват, години наред свободата беше отнемана. От началото на войната хората постоянно са арестувани, съдени, заради тяхната антивоенна позиция. Мисля, че някои хора не разбират колко всъщност е опасно това в Русия и какво означава да протестираш на улицата. Но аз се надявам, колкото по-дълго продължава войната, толкова повече хора да се осъзнаят и да се стигне до някаква съпротива“.

Д-р Щербакова, Вие сте историк. Какви следи ще оставят днешните дни в историята?

„Изглежда, че нашето бъдеще ще е много зависимо от това минало и тази кървава сянка ще ни следва. Като съвременник на това време е трудно да го понесеш. Но това, което искам да кажа е, че ако Русия някога, не знам дали аз ще преживея това, намери изход от тази катастрофа, която я разрушава, това ще бъде път на едно много трудно възстановяване и труден път на правосъдие на Русия към самата себе си.