Антикорупционната комисия, прокуратурата и ГДБОП часове наред обискираха офиси и жилища на Румен Гайтански-Вълка.
Пред камерите бяха конфискувани скъпи автомобили на негови фирми.
Цялата акция е заради заем от почти 150 милиона лева, които държавната Банка за развитие дава на негова фирма през 2019 г. Този заем никога не е върнат и никога не е бил обезпечен.
Бурни политически реакции предизвика тази офанзива, заради малката особеност, че тези обстоятелства са известни и подадени в сигнал до същите тези институции преди цели три години.
„С пет години закъснение да видиш нещо, което е писано по медии, по блогове, означава тежки зависимости. Институциите не си вършат работата. Някой ги изкомандва и те се задейства, но пет години по-късно. Ако беше пожарна – изгорели сме. Най-вероятно Гайтански го пази Конституцията и Търговския закон. Има титулна собственост. Ще кажат, че са се сменили обстоятелства. От КТБ потънаха 4 млрд. лева. Въпросът е да се смачка корупционният потенциал на системата. „Крадците“ крадат по правила, които те пишат“, коментира в „Тази сутрин“ финансистът Левон Хампарцумян.
„В Българската банка за развитие крайното решение не е било на бившия директор Стоян Мавродиев, а на колективен орган. Нищо няма се случи. Как се дават 150 млн. лева необезпечено – това става само в държавна банка. Частна банка няма да го направи. В държавната банка има друг тип мотивации и йерархични подчинения, но на хартия всичко ще е наред“, допълни той.
„Най-вероятно документацията ще издържи и в съда, защото те са си писали правилата. Както беше с „инхаус“ поръчките (станали най-популярни при строежа на автомагистрала „Хемус“ – бел. ред.), които някой някъде е утвърдил. Резултатът е бедност, изостаналост, вълнообразни пътища и всякакви други неща. Или Терминал 2 да бъде разширен, за да може младите и образованите да поемат към по-добри страни, или да си наредим държавата. Нищо няма да бъде върнато. Тези пари ги пишете заминали в морето. Направеното в ББР може да изглежда несправедливо, но е законно“, подчерта Хампарцумян.
„Прави впечатление, че акцията на Антикорупционната комисия и ГДБОП се случва преди избори. По-добре късно, отколкото никога. Кутията на Пандора е отворена и неволите се изплъзнаха, но да се надяваме като бъде затворена, в нея да не е заключена надеждата“, посочи журналистът Мехмед Юмер.
„Новият бранд на ДПС за тези избори е „криза“. Тази стратегия ще бъде заложена. Това ще е криза, която се задълбочава“, добави той.
„Това не е единственият заем, който ББР е предоставяла, който е попаднал в общественото внимание. Това са 1 млрд. лева, които бяха предоставени между 2017 година и 2019 година. Ще бъде показателно дали институциите ще се задействат за другите заеми, защото този заем е само един от многото. Нормално е да погледнем и другите“, допълни Мариан Събев, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
„Откритото неследване на закона притеснява. Голяма част от действията вероятно са законни, защото така са писани правилата, но обществото усеща несправедливост. Това е възложено на прокуратурата – да преследва справедливостта и правосъдието. От процесуална гледна точка още няма информация на какво основание са запорирани луксозните автомобили (свързани с Гайтански – бел. ред.)“, посочи той.