Незрящи от цялата страна влязоха в надпревара за улов на риба. Турнирите за хора със зрителни увреждания са традиционни, но за първи път състезанието се провежда на красивия язовир „Огоста“ край Монтана.

Бреговете на „Огоста“ са населени с палатки, каравани и лодки, но за първи път – с толкова много рибари един до друг.

Участниците са близо 70, като те идват от 16 клуба в цялата страна. Имат различни зрителни увреждания по различни причини. Например, Наско наскоро губи окото си при трудова злополука.

„Боли, но се свиква“, признава Наско Николов, риболовец от Монтана.

Освен слепотата – пълна или частична, общото между всички участници в турнира е любовта към риболова.

„Това е най-масовото посещение на хора със зрителни увреждания. Това са най-хубавите дни, които изкарваме заедно. Това е риболовът. Имаме турнири по шах, по стрелба с лък, но тук хората идват, отделят се от тежкото си всекидневие и искат да се разтушат“, обяснява Володя Христов от Съюза на слепите в Плевен.

Кога рибата кълве, рибарите се ориентират по звънчета и зу́мерите. Въпреки ръчно приготвените от тях захранки, след повече от четири часа с въдиците, никой не може да се похвали с приличен улов.

„Това не е риболов. Просто горещините оказват влияние“, категоричен е Наско Николов.

„Жегата е най-големият враг – и за нас, дето ни пече слънце, и за рибата, която е по-мудна и не кълве. В горещите дни не кълве“, отбелязва и Володя Христов.

Снимка: bTV

„За зла участ тази година рибата е много малко. Просто е дребна – костури и платика. Общо взето няма голяма риба“, обяснява и Велислав Ненков от Клуб „Феникс“ в Монтана.

Според организаторите на турнира спортният риболов е сред най-удачните форми за извеждане от изолация на хората със зрителни увреждания.

„Тъй като се събират хора от различни краища на държавата и правят нещо заедно“, пояснява Ива Петкова от Съюза на слепите в Монтана.

Снимка: bTV

В някои древни индиански племена казвали, че трябва да се помага на слепия да намери пътя си, за да отидат там, където трябва.

Динко от Кюстендил се ориентира в своя си път и не търпи съжаление. Той губи зрението си напълно преди повече от четиридесет години след лекарска грешка.

„Винаги това ме е ядосвало – отношението на нашето общество към хората с увреждания, всички видове увреждания. Просто да бъдат малко по-толерантни. И другото, което е най-дразнещо – да ни „таксуват“ като хора втора ръка. А най-много ми е неприятно да ме съжаляват, когато се движа сам по улицата“, обяснява Динко Даскалов, риболовец от Кюстендил.

На финала на този турнир две малки рибки изведоха на първото място клуба от Варна.

„150 грама са си 150 грама. Ние в последните час и половина почти нямахме нищо – освен тези две рибки, които явно се оказаха достатъчни, за да вземем първото място“, щастлив е Бончо Бонев от Съюза на слепите във Варна.

Уловът на всеки от участниците беше пуснат обратно във водата – към свободата.

Продължи да четеш