Певицата Тони Димитрова гостува в петъчната лайфстайл рубрика на Зейнеб Маджурова. Водещата бе в родния си Бургас и искаше да се разходи заедно с изпълнителката на "Ах, морето" по крайбрежната улица, но лошо време осуетява плановете ѝ.

"Тези две години, в които ту работихме, ту почивахме, ми дадоха възможност да се занимавам повече със себе си. Преди пандемията четях много книги, сега наваксвам с филми и сериали, таблета непрекъснато е до мен", казва Тони.

Признава, че не може да повярва на случващото се днес в Украйна. Певицата забелязва обаче, че в тази ситуация българите са проявили много добрина.

"Ние се позагубихме през последните години, станахме по-остри един към друг, така ми се струва. А сега как изведнъж се отворихме за всички, пристигащи от там. Винаги съм вярвала в тази доброта", споделя Тони Димитрова. 

По време на пандемията тя губи брат си.

"Винаги съм казвала, че той беше половината от мен. Дори и днес от време на време се усещам, че си мисля "Ей сега ще попитам батко", а то вече го няма", споделя певицата.

Тя му посвещава песента "В сянката на твоята душа". Казва, че винаги ще ѝ тежи, но от ямата, в която изпада след смъртта му, я спасяват приятелите.

Друг човек, който неизменно е до нея, е нейната дъщеря.

Тя в момента учи криминалистика и двете са много близки - дори имат еднакви татуировки на коала и кенгуру, защото Тони много обича Австралия.

"Баща ѝ дори не знаеше и когато ме попита защо съм ѝ разрешила, аз само му показах, че съм си направила същите и той млъкна", споделя през смях певицата.