Защо работата на учените, които трябва да изчистят спорните точки в официалната история между България и Северна Македония буксува вече повече от две години? За взаимните обвинения в манипулация на общественото мнение и политическа намеса в работата на историците - пред bTV говори съпредседателят на съвместната комисия от македонска страна проф. Драги Георгиев.
Последното 13-о заседание на комисията преди месец се оказа фатално заради последвалите обвинения от българска страна в изпълняване на политически поръчки и пропагандни атаки от Скопие към София.
„Не може постоянно да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които казват истината, че вашият подход към работата е истинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това“, казва Драги Георгиев.
Особен отзвук край Вардар имат коментарите на съпредседателя от българска страна – проф. Ангел Димитров.
„Бях ядосан от неговото отношение – ние все още бяхме в министерството, не бяхме излезли от сградата, след конференцията, след срещата, а той вече даваше изявление, в която, с тази неговата позната реторика, обвиняваща към нашата страна, даваше интервю. И до сега не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили неистини или разпространяваме някакви фалшиви новини в нашето общество“, коментира Георгиев.
И двете страни обаче потвърждават сериозната промяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО.
„Духът на работата на комисията се промени заради някои други неща, не поради това, че България даде подкрепа за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не искаме вече да работим. Ако беше така, може би тази държава щеше да прекъсне работата на комисията, ако това беше целта. А това абсолютно не е целта“, твърди Георгиев.
„Промяната в работата на комисията се случи заради няколко, бих казал, политически събития, декларации, които бяха преди всичко приети в българското общество. Ако ние трябва да изградим обща позиция с комисията, с българските колеги от комисията, затова например, че трябва заедно да честваме Гоце Делчев, а преди това държавата, с която трябва заедно да го честваме Гоце Делчев не го признава македонския език, твърди, че ние сме нация от '44-а година, на Тито и на Коминтерна, как ние можем да дадем такава препоръка на нашето правителство? Как можем държава, която не ни признава такива, каквито ние смятаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава препоръка? И по какъв начин това общество тук ще приеме тази препоръка? Значи, ние можем по този начин да създадем само още по-голям проблем – и в македонското общество, и в българското общество“, казва Георгиев.
По време на парламентарния вот в Северна Македония членовете на комисията в Скопие предпочетоха да не стават част от предизборния дебат.
„Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази кампания. Ние предложихме на нашите колеги да имаме виртуални срещи, онлайн, както сега по време на пандемията, но, за съжаление, това не беше прието от българските колеги и беше представено, мога да кажа, некоректно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията“, казват от македонска страна.
По време на последната среща тема на дебат е било Самуиловото царство. „Българската страна настоява за това Самуиловата държава да бъде представена единствено като българска държава. И това е много конкретна и императивна препоръка. В нито една наша препоръка ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В определени наши учебници може би пише такова нещо. Но около самото тълкуване на изворите, на самия характер на тази държава, според нас, позволяват да се допусне една по-различна перспектива на това царство“, коментира Георгиев.
Според Георгиев в книгите и изследванията съществуват текстове, според които е възможно тази държава да се тълкува като „различна от българската“.
Георгиев твърди, че до момента комисията не е усетила натиск от властите в Северна Македония.
„На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво правите! Историята ще ви съди вас!" От друга страна, други ме поддържат: „Дръжте се, не се давайте! Така трябва! Пазете го това!“ Така че всички не сме резултат на един политическо-социален контекст там където живеем“, казва той.
Димитров казва обаче, че политическата обстановка в нашата страна влияе на работата му с българските колеги.
„Аз мисля, че се отразява. В смисъл, че в момента, когато бяха насрочени изборите в България и докато се случваха, в тях се намали ентусиазмът за работа и желанието да се постигне резултат. Те сега имам чувството, че повече ги разтягат работите. И например това, което се случи на последната среща, когато Гоце Делчев беше на дневен ред, на последната сесия, втория ден, аз казах да се придържаме към дневния ред и да работим за Гоце Делчев. Българските колеги казаха: Нека продължим за Самуил. И това на мен ми показва, че те не са сега в този вакуум, да го наречем, на политическа власт в България, прекалено много за това да работим и да стигнем до някакви резултати. И това те ще го отрекат всячески. Но моето чувство е такова, че те много намалиха темпото на желанието да се постигне някакъв резултат“, коментира Димитров.
