Момче от сирийски произход се оказва замесено в побой, възникнал в центъра на София. Този случай не е от последните две сбивания в София, станали популярни в социалните мрежи, но е разказ за това как подобни сцени се провокират.

Младият сириец пожела да остане анонимен. Той е от Северна Сирия, на 22 години, а преди две години пристига в България.

6 март 19:30 ч., бул. „Витоша“ в София. Спор, възникнал заради момиче, прераства в побой между компания от български и сирийски граждани.

Един от общо деветимата задържани в момента на престъплението е и момчето, с което екип на bTV се срещна.

Решава само да разкаже за инцидента: "Бяхме две групи, едната беше така да се каже българска, а другата беше от сирийци. Цялата ситуация се разигра много бързо. Аз бях повикан, когато спорът вече бе започнал, звъннаха ми и заварих една разправия за момиче, спонтанно се включих и аз. В началото бе по-скоро приятелски спор, не очаквах, че ще ескалира до там, и то в центъра на София. Всичко започна уж на шега, на игра."

Защо се случи така, че тази игра да прерасне в сбиване?

- Може би фактът, че бяхме младежи на по 19-20 години и кръвта ни бушува допринесе за развитието на ситуацията.

Вие как се озовахте в този сблъсък?

- Познавам се с момичето, заради което е възникнал спорът, с нейните родители, с брат ѝ, те са българи. Там бяха също така мои общи приятели, българи. Аз бях наблизо в един фризьорски салон и ми написаха SMS да дойда. Знам малко български и да помогна на двете групи да се разберат. Предупредиха ме, че започва да се създава напрежение и затова тръгнах бързо.

Колко души бяха вече там?

- Заедно с мен имаше още трима българи, а от другите не познавах нито един от петнайсетимата сирийци. Аз основно се движа с няколко българи, от другата група не познавах.

Усещате ли, че чрез поведението си сте провокирали реакцията, която е възникнала?

- Когато пристигнах там и видях двете групи, исках да говоря и с двете страни, да се опитам да обясня, че спорът за едно момиче не е причина за бой. Искам да поясня, че групата сирийски граждани, които бяха там, също нямаха намерение да се сбиват с нас, всичко се случи спонтанно. Не беше планирано. Никой не беше подготвен за бой. По-скоро неприятелски отношения. 

Често ли се случва така, че да се сбивате поради една или друга причина на обществени места?

- Живея повече от две години в България, не ми се е случвало преди това. Не съм присъствал на подобни групови спорове. Имах истинско желание просто за комуникация, да решим спора. Да обясня, че не е нужно да се стига до удари в центъра на София. Имаше толкова преминаващи, които ни гледаха и се опитваха да ни разтърват. Беше грозна картинка. Но случва се за първи път и не мисля, че ще се повтори от моя страна.

Казвате от две години сте тук в България, с какъв статут на пребиваване сте?

- В момента съм в период на изчакване, подал съм заявление за постоянно пребиваване в страната като бежанец и чакам да излезе решението. Живея при българско приемно семейство, те са нещо като мой гарант. Затова и не съм в бежански център, имам и други познати, които са при такъв тип семейства. Жената, при която съм, ми е като майка, за нея аз също съм като собствен син. Вярвайте ми, никъде не съм получавал подобно отношение и уважение. Те са моето българско семейство и им благодаря.

Защо решихте да дойдете в България?

- Напуснах Сирия, след като станах пълнолетен, за да намеря по-хубав живот и най-вече спокойствие, защото в действителност войната в Сирия не е спирала. Това е живот в постоянен страх, аз не искам да воювам, да убивам. После бях за известно време в Турция, но искам да Ви кажа, че както са се отнасяли с мен в България, никой друг не го е правил. Бях директно приет от това българско семейство, бях заобичан на мига и намерих своето спокойствие.

Казвате спокойствие... Забелязали ли сте от страна на гражданите на София специално отношение към Вас през тези две години?

- Една от причините да искам да се установя, да живея и да работя в България, е това, че българското общество е толерантно към бежанците, които търсят убежище. Досега никой не се е обръщал агресивно към мен. Всеки подхожда мило, помагат ми в магазина, ако не мога да намеря нещо. Всеки ме приема с усмивка.

Как приемате това, което се случва през последната седмица, свързано с все повече протести, сблъсъци между мигранти?

- Начинът, по който се случват нещата в момента, са немислими. Не трябва да се стига до подобни действия и протести. Вътрешно вярвам, че никоя от страните не иска да приема другата като враг. Чувствам, че спорът не е спор между мигранти и българи, или мигранти и мигранти, а някой друг има интерес ние да бъдем представени като агресори, като заплаха. Вярвайте ми, аз не съм заплаха.

Съжалявате ли за това, което се случи на 6 март?

- Много, искрено съжалявам за това, което се случи. По някакъв начин този спор, това сбиване стана първоизточника на общественото настроение към мигрантите в момента. Тази случка е срамна и за двете страни, но пак Ви казвам като младежи реагирахме буйно. В никакъв случай това обаче не е периодично действие, не е целенасочено и дълбоко в себе си съжалявам, че бях част от него.

Продължи да четеш