Хронологията на едно бягство – вижте специалният разказ, който заснеха специалните пратеници на bTV Новините в Киев Цветана Балабанова и Александр Осиченко.

Ден 5 от войната. След дълги часове на ужас, неизвестност и противоречива информация дворът на българското посолство в Украйна е приютил палитра от човешки съдби и една-единствена надежда – бягството.

„Следващите няколко седмици не искам да разказвам нищо, но при всички положения ще са спомени. Надяваме се да имаме възможност да си спомняме, т.е. да прекосим границата безопасно“, казва Борислав Петков.

Стиляна Андреева пристига в Киев на обмен в местен университет. 36 часа по-късно руски части навлизат в Украйна.

„Жената, която беше от общежитието, ни носеше храна, момчетата се редуваха да пазаруват. Стояхме долу в бункера и спяхме там почти всички. Еразъмът е невъзможен. Не знам, ще се прибера вкъщи и тогава ще видим какво се случва“, казва Стиляна.

Както мнозина други тук, и Анна Старушко оставя в Украйна свои близки – и то в един от районите, превзети от руските сили. Успокоява я фактът, че мобилната ѝ връзка с тях е възстановена.

„Имаме народна поговорка, която звучи "Поседим на дорожку" – да поседим, преди да отпътуваме, за добър път – добър знак за пътуване“, казва Анна.

Лена и Георги Спасови оставят писмо за благодарност на персонала на посолството, помогнал им в бедата.

В трепетно очакване на евакуацията пред посолството са се събрали и десетки украинци - отново под звуците на сирени за въздушна тревога.

След дълги часове чакане най-накрая пристигат заветните автобуси. 190 българи и около 50 чужди граждани потеглят на ново пътешествие.

Излизането от Киев обаче е като на филм. По улиците почти не се забелязват цивилни, на всяко кръстовище се издигат блок-постове - бетонни блокове, противотанкови прегради.

Зад укрепленията, изградени от чували с пясък и автомобилни гуми, стърчат дулата на автомати. Зеленият коридор обаче сработва.

По улиците на Киев се виждат билбордове с послания, отправени към руските войници: "Не убивай душата заради олигарсите на Путин!", "Не ставай убиец!" "Вместо цветя ви очакват куршуми!"

Извън града виждаме черните облаци от все още тлеещата нефтобаза във Василков, ударена от руски ракети. На всеки няколко километра по пътя намаляваме скоростта, за да минем покрай постовете, охранявани от въоръженото украинско опълчение.

„На 90 км от Киев чухме силен взрив в непосредствена близост, служителите на бензиностанцията незабавно изгасиха светлините. Хората побягнаха в паника, шофьорите на автобусите угасиха двигателите, а ние изчакахме в укритието на тъмнината“, разказва Цветана Балабанова.

„Малко по-късно разбираме, че сме се измъкнали на косъм от ракетен обстрел на селището Била църква, където под руините се издирват хора. След тежка нощ и тричасов престой на границата с Молдова излизаме от Украйна с четирима души по-малко. Трима от тях са украински младежи, непожалени от военното положение, постановило никой мъж в боеспособна възраст да не напуска страната“, продължава с разказа си Цветана Балабанова.

И ако в следващите дни хората от тези автобуси ще се опитат да забравят за звука на сирените и ракетния обстрел, в Киев под обсада остават още хиляди, включително и десетки наши сънародници. А след пълната евакуация на българското посолство, за тях има два варианта - да чакат по мазетата или да се опитат да избягат сами.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!