След серия сигнали за нарушения и мизерия в домовете за възрастни у нас, днес ще ви покажем социална институция, която полага усилия в грижата за хората в неравностойно положение.
Хората от дома в село Медовина описват живота си като надраскана и стара грамофонна плоча, на която социалните се опитват да дадат нов живот. 52-годишната Йорданка обича да пее и често участва в музикални фестивали.
Музиката е нейното хоби, а любимата ѝ песен е за родината. Животът ѝ започва като филм на ужасите и продължава с обиколка на социални институции.
„Като дете е открита в Радомир в кофа за боклук. Ако тогава тя беше попаднала не в дом за хора с умствена изостаналост, а в друг социален дом, може би животът ѝ щеше да се стече по друг начин“, каза Ивета Кънева, директор на Дома за възрастни с умствена изостаналост в с. Медовина.
Там са настанени 80 души, а социалните работят с всеки един от тях.
„Тези хора имат нужда от сигурност и спокойствие. По тази причина ние се стремим да запълваме тяхното ежедневие. Водим ги и по екскурзии – ходят на море, на планина, на пикници. Част от тях ходят по фестивали и активно участват в работата на читалището в селото“, обясни Кънева.
Повечето хора в дома нямат близки, персоналът е тяхното семейство.
В дома има стаи за усамотение, както и молитвени зали за християни и мюсюлмани.
„Иконите в този кът са дарения от различни манастири. С тях сме обиколили почти всички манастири в България. Впоследствие реших, че трябва да направим нещо и за мюсюлмани, защото не бива да остават пренебрегвани“, казва Ивета Кънева.
Повече от 10 години Николета е социален работник в дома и с усмивка споделя, че влага желание и грижа към хората, настанени там.
Техният живот в дома е ежедневен спектакъл. Разполагат и с фризьорски салон, в който да им бъдат направени подобаващи прически и грим.
Домът в Медовина е общински, а годишният му бюджет е 880 000 лева.
„Правим си добре сметката и успяваме, на нас парите ни стигат“, казва директорката на дома.
„Хората са щастливи. Този дом е един показателен пример как трябва да се грижим за хората в неравностойно положение“, заяви кметът на Попово Людмил Веселинов.
Хората в дома обичат гости, посрещат ги с топли прегръдки и ги изпращат с широки усмивки, защото освен грижа, получават и разбиране, и любов – такава, каквато трябва да бъде във всяка социална институция.
