Поглед към Алепо, но от България. За близките си в Сирия и за живота по време на война и след опустошителното земетресение разказва един сирийски гражданин, намерил убежище в България.
Преди 10 години Башар Акула бяга от войната в Сирия заедно със семейството си и намира дом в България. В София той има собствен бръснарски салон, където работи заедно със сина си. Част от близките му обаче все още са там.
„Там живот няма и в момента е много трудно, много лошо. И се притеснявам - какво става сега в Сирия, какво се случва сега със семейството ми, приятелите, комшиите. Живял съм близо до Дамаск. Там има един блок, който преди 3-4 дни падна“, коментира Башар Акула.
Леля му и братовчед му все още са в Алепо - един от най-засегнатите градове както от войната, така и от земетресението.
„Тя сега живее само с нейния син, на 90% вече е на улицата. Отива или в парк, или в училище, или в църква, или в джамия. Много хора сега там са така. Преди 10 дни много хора излязоха навън – или защото блокът им е паднал, или ще падне. Много хора ги е страх. Животът там е много труден, защото на 24 часа може да имат 1 час ток, 23 часа да няма. В единия час, в който има ток, той идва и спира. Ако имаш хладилник - може да изгори, ако имаш телевизор - също. В Сирия няма живот, наистина няма“, казва още Башар.
С тъга той следи информацията за щетите и жертвите след земетресението и благодари, че България все пак помага на родната му Сирия.
„Много съм доволен. България много помага. Ходих в сирийското посолство, където има много неща - храна, дрехи, памперси. Знам, че е много по-тежко в Турция и много държави ѝ помогнаха, на Сирия обаче – само три или четири държави съдействат. Няма кой да им помогне, само Господ помага, само Господ знае как живеят“, казва още Башар.
Дори след опустошението за него остава най-голямото щастие - че е успял да чуе гласа на близките си, които да му кажат, че са добре.
