Рекордни жеги, опустошителни пожари, екстремни урагани и апокалиптични наводнения белязаха и тази година. Последиците от климатичните промени ще бъдат във фокус на започващата световна среща за климата в Бразилия. Основният въпрос - Как да бъдат намалени вредните емисии на въглероден двуокис в атмосферата?
Според последния доклад на ООН заложената цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий се изплъзва.
Прогнозите са, че Земята ще се затопли с 2,8 градуса по Целзий до края на века, ако останат само планираните досега политики.
В момента най-голям дял в замърсяването имат Китай, САЩ, Индия и ЕС, следват Русия, Индонезия, Бразилия и Япония. Всички те заедно определят две трети от общите количества вредни емисии на планетата.
Тази година Европа регистрира и най-опустошителните горски пожари, които са освободили близо 13 мегатона въглероден двуокис.
Сред най-засегнатите е южната ни съседка, Гърция. Възможно ли е възстановяване на унищожения ландшафт?
Пожарникарят Манос Цалиягос е видял много огнени бедствия в Гърция. Местните го наричат герой, защото с риск за живота си спасява този на останалите. Като при голямата огнена стихия през 2018 година.
„Пожарът беше много голям - разгръщащ се заради метеорологичните условия: много силен вятър - бурен, много високи температури“, каза Манос Цалиягос – ръководител на Оперативния Център за гражданска защита на община Рафина).
„Климатът на Балканите се променя, като горещите вълни стават все по-продължителни, а пожарите - все по-неконтролируеми“, казва пожарникарят.
„Виждаме всяка година да горят едни и същи райони, а всяка година пожарът може да е на същото място, но има различен потенциал - по-голям“, допълва още той.
Властите в Гърция поставят басейни с вода, от които лесно зареждат пожарните хеликоптери, за да осигурят потушаване на големите пожари още в първите минути след получен сигнал в райони, които са дом на стотици растителни и животински видове и горят всяка година.
Последствията са унищожените екосистеми, чието възстановяване продължава с десетилетия.
„Средиземноморските горски екосистеми като цяло са адаптирани към пожари. Някои биха ги нарекли и част от естествения цикъл. Проблем е, когато се повтарят за кратък период от време и за съжаление, поради изменението на климата, това явление е все по-често срещано в наши дни“, обясни д-р Никос Георгиадис – лесовъд, управляващ програмите на WWF Гърция.
Често се случва едни и същи местности да горят повече от веднъж, което прави естественото възобновяване невъзможно, а пожари да възникват на всеки 15 минути, което затруднява потушаването им.
В помощ се включват и доброволците като учителката по музика Елена.
„Преди 3 години станах доброволец в моя район, където всяка година имаме пожари: или минава покрай нас, или влиза и в къщата ни, както се случи вече два пъти“, казва ни тя.
„Тогава взех решението да остана и да се боря за моя район и за моя дом и да не бягам. Така се срещнах с общинския екип на Рафина-Кермиу, където придобих доста знания, за да се справям с всичко, свързано с пожарите, и сега това е моя втора работа“, спомня си още Елена.
Учените измерват мащаба на бедствието – тази година в Гърция са изгорели близо половин милион декара гори и земя.
„Работим предимно за прогнозиране на времето и с наблюдение на климата и горските пожари. Използвайки данните от Европейската информационна система за горски пожари, видяхме, че 2025 г. е най-лошата по отношение на изгорелите горски площи в Европа и нашата 5-а най-лоша за последните 20“, уточни д-р Костас Лагувардос – научен ръководител на Националната Обсерватория в Атина.
През лятото най-тежко пострадаха райони в Пелопонес и островите Закинтос и Хиос.
Изходът - засаждане на по-устойчиви на пожари гори с повече широколистни видове. Задача, с която се заема екипът на лесовъда Никос Георгиадис.
„За залесяване сега ни трябват между 16 и 20 милиона дървета, а в момента годишното производство от всички разсадници е 6-7 милиона. В бъдеще според наши изчисления ще са нужни над 30 милиона, защото очакваме засегнатата площ да се удвоява през следващите години“, каза той.
След 25 години борба с огъня Манос Цалиягос казва, че не само изменението на климата е причина за бедствията, а бездействието.
„Ако не го приемем лично като хора, никога няма да имаме желания резултат. Климатичните промени са изпитание за планетата и единственото решение се крие в нашата ангажираност.Може да се окаже по-евтино да са разруши и построи отново блок, засегнат от пукнатини, отколкото да се заздрави земната основа под него и връхната конструкция. Защото понякога укрепването на земната основа не е достатъчно“, обясни той.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
