Право на властите до 48 часа да не уведомяват близките на задържан (или 24 часа – ако е дете), начало на процеса срещу него без четене на обвинителния акт и процедура по отнемане на имуществото му даже ако бъде признат за невинен – така биха изглеждали събрани в един случай всички нови текстове в Наказателно-процесуалния кодекс и антикорупционния закон, които бяха приети със завидна скорост от депутатите през последните дни.
Според управляващите целта е по-добра защита на интересите на обществото и държавата, докато експерти виждат ограничаване на правото на защита. Трудно е да се каже еднозначно какво мисли опозицията – промените минаха през пленарната зала без дебат и без сериозна съпротива.
Опасно връщане назад
„Това, че някой не си е свършил работата и е написал обвинителен акт от десетки хиляди страници вместо да напише нормален обвинителен акт не означава, че трябва да бъде променян законът и трябва да се ограничава правото на защита”, подчерта в студиото на „Тази сутрин” адв. Александър Кашъмов от „Програма Достъп до информация”.
Той обвързва решението да не се чете обвинителният акт с едно конкретно дело с висок политически заряд – това за КТБ. По думите му това е връщане „векове назад в историята на правото”.
Адвокатът изрази опасенията си, че новите двудневни тайни арести ще се използват за репресии: „Полицейското насилие през последните години малко понамаля след много дела в Страсбург. Сега ще се върнем отново към него – този срок ще бъде използван за оказване на натиск, за побоища, за психически натиск върху задържани лица”.
Той отбеляза и че така родителите отново ще се наложи да обикалят районните управления, ако децата им не се приберат навреме.
Кашъмов беше особено критичен към „прескачането” на тълкувателното решение на Върховния касационен съд, който постанови, че не може да се започва процедура за конфискация срещу лица, които са защитили невинността си в съда.
„Това е битка срещу българският гражданин и неговите права”, категоричен беше Кашъмов, който отбеляза, че „това е правено единствено от комунистическата власт през 40-те, когато са отнемали имуществото на хора, национализирали са имоти и са тормозили гражданите”.
Тезата на управляващите
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) защити новите текстове и нападна ВКС. Той заяви, че се е наложило да се бърза, защото заради решението на ВКС е започнало прекратяване на дела, като не пропусна да обвини и съда за нещо напълно несвързано с темата – поскъпването на „Гражданска отговорност”.
„За парламента трябва да има задължително обсъждане, а за върховните съдии не трябва да има задължително обсъждане”, възнегодува Кирилов срещу положението, разписано още в Конституцията на Република България (гл.6). Депутатът посочи, че с обвързването с наказателното производство, ВКС е обезсмислил цялата гражданска конфискация, защото така или иначе в присъдата има компонент „Конфискация”.
Според него няма нищо нередно в това да тече процедура по отнемане на имуществото на невинни: „В наказателното производство има наказание. Ако си останал ненаказан и пак продължаваш да получаваш пари от проституция и оръжие, държавата и обществото има интерес да възстанови справедливостта (…) Съдът може и да не се произнесе, може деецът дори да е починал, това няма общо с имуществото”.
Кирилов заяви, че четенето на обвинителния акт може да се прескочи с цел процесуална икономия при съгласие на страните – заради „препълнените зали”. Тайните арести пък щели да са под прокурорски и съдебен контрол и задържаните все пак щели да имат достъп до адвокат.
