В първия учебен ден си припомняме, че книгата е най-добрият приятел на ученика. За изследователя на книги Росен Петков, първите издания от времето на Съединението разказват най-чистата история от първо лице. 

„В тези антикварни книги има една на прямота и искреност, също така те са писани от съвременници на събитията, хора, които са играли важна роля в тези събития“, казва той.

Силно впечатление в тях прави първият княз на България – Александър Батенберг, който обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

„Батенберг идва на 21 години, неопитен, млад, емоционален и прави редица грешки, които му костват и престола. Около Батенберг са хора като Стамболов, Петко Каравелов и други видни политици и възрожденци и хора с богат опит и реално управляват държавата“, разказва Росен Петков.

В книгата „Строители на съвременна България“ авторът Симеон Радев описва подробно случващото в самия ден на Съединението.

„Описва икономическия растеж на Пловдив, описва различните икономически фактори като фамилия Гешови, културни като Иван Вазов и Константин Величков, които по това време са в Пловдив и участват и те в тези процеси. Съединението не среща одобрението на тогавашния руски император Александър III. Знаем, че Батенберг е бил любимец на Александър II, но за съжаление не е на Александър III и руският император се отнася хладно. Тези хладни отношения и офицерството са описани в книгата „Из прошлого“ на Пьотър Паренсов, книга за първите години След Освобождението“ допълва изследователят.

Има поредица от статии на Екатерина Каравелова. Тя е сред мъжете политици, слуша техните обсъждания. Тя публикува поредица от статии „Вик от миналото“, където разказва за българо-сръбската война, за съмненията на Батенберг, дали ще бъде спечелена битката над Сливница“, припомня той.

Трите книги на Росен Петков описват Съединението не такова, каквото го виждаме днес, а такова, каквото е било за хората, които са участвали в едно от най-великите събития в новата история на България.