„И аз съм българин, не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута“ - последният генерал-губернатор на Източна Румелия Гаврил Кръстевич изрича тези думи в часа на Съединението.
„Кръстевич усеща накъде вървят нещата и неговата заслуга до голяма степен е, че той
не предава Съединението и не пише предупредителни писма до турските власти, че всъщност назрява, така да се каже преврат“, разказва изследователят Росен Петков.
Гаврил Кръстевич е от личностите, които отстояват националния идеал без кръв и оръжие.
„Той е създател на търговския закон в Османската империя, защитава правото да притежаваш стока, да я продаваш, да я обменяш, преди това всичко е било на базата на местните феодали. Освен това той участва в процесите за независимост на Българската църква“, добавя Петков.
Кръстевич е от възрожденците със завидно образование. Роден е в Котел през 1817 година, но пътува много.
„Освен, че получава начално образование при Райно Попович, изучил много наши възрожденци. Учи в гръцкото училище в Истанбул. След това завършва право в Сорбоната“, добавя изследователят.
Неговото мислене го противопоставя на бунтовно настроения Захари Стоянов.
„До голяма степен той описва в "Чардафон великий" как арестуват губернатора, който не оказва никаква съпротива. Малко подигравателно се отнасят към Кръстевич като го качват в една карета заедно с любимата на Чардафон и го разхождат сред хората“, обяснява Петков.
Кръстевич смята, че до националния идеал се стига с мъдри ходове, че еволюцията в мисленето е равносилна на революционните действия.
„Можем да кажем, че последният губернатор на Източна Румелия не е получил онова признание, което заслужава. Може би поради това, че той е бил по-тих, по-спокоен дори когато го свалят от губернаторското място той се оттегля, той не търси някакви реванши или постове. Той е бил един смирен човек“, разказа изследователят.
Неговото мълчание обаче спасява Съединението. Въпреки че е знаел какво се подготвя, Кръстевич не е предал нито сънародниците си, нито идеята за обединена България.
