На 23 ноември 2021 г. след катастрофа македонски автобус се запали и 45 души изгоряха на АМ „Струма“. Разследване се води и в България, и в Северна Македония. Основната версия на прокуратурата е човешка грешка. Почти година след трагедията bTV се среща с оцелелите и близките на загиналите в тежкия инцидент. 

4-годишните близнаци Луан и Албан са сред загиналите в трагедията на магистралата. 

Трагедията на АМ Струма
Снимка: bTV

„Тъкмо бяха започнали да говорят… Толкова им е бил животът“, казва чичо на близнаците Юсуф Назияс. 

16-годишният Елмедин и майка му Гюлизар също са сред жертвите. 

Трагедията на АМ Струма
Снимка: bTV

„Много беше добър, симпатичен, много ме слушаше“, казва Ебиб. 

61-годишният Любчо е водачът, шофирал автобуса в момента на катастрофата. 

Трагедията на АМ Струма
Снимка: bTV

„Още не мога да се примиря с това. Само ми излиза пред очите - зад шофьорското място, няма къде да мърда и гори жив“, казва Лидия.

Това са само част от имената на 45-те жертви. Всички те се връщат от екскурзия в Истанбул. Крайната им цел е Скопие. Последното им пътуване обаче завършва на автомагистрала „Струма“.

„Колкото повече време минава, толкова по-тежко ми е“, казва Ебиб. 

Ебиб е сред 52-мата пътници в автобуса. Помни всяка секунда от трагедията. Той успява да се спаси. Жена му Гюлизар и детето им Елмедин обаче не.

Трагедията на АМ Струма
Снимка: bTV

„Моето дете от Истанбул беше до прозореца и на последната почивка ме помоли: „Тати седни ти до прозореца. Аз да седна по средата и да си опъна краката“. Той не заспа. Сложи си слушалки и си слушаше песни на телефона“, разказва Ебиб. 

Това е последното, което си спомня от сина си. Секунди по-късно следва удар.

„Когато се удари, изскочи дим. Автобусът се затвори, вакуумира се. Вратите не се отваряха. Не знам колко минути седях без дъх“, казва Ебиб. 

В този момент един от пътниците успява да счупи най-задния прозорец в автобуса - там, където пътуват Ебиб и семейството му.

„Усетих, че дойде въздух, но без да дишам. Скочих и тогава поех въздух. Върнах се до автобуса. Виках „Елмедин скочи, бе Елмедин“. Исках да вляза вътре, но вратите бяха затворени. Подадох ръка през прозореца. Хванах Елмедин за косата. Сега си мисля как не ми е стигнало да го хвана за ръка. Но аз се борих за живот, въздух не можех да си поема“, спомня си бащата. 

Ебиб не помни колко бързо се е разраснал огънят. Казва че и до днес не може да си обясни откъде са тръгнали пламъците. 

Гледайте целия филм на Владислава Тричкова в bTV Репортерите в събота след централната емисия.