Няколко дни след наводнението в Карловско, местните хора вече разчистват следите от потопа, който погреба къщи и магазини. Много доброволци отидоха в селата, за да помогнат с почистването.
Именно в тези моменти се случват истинските истории за обединение.
„Вчера се просълзих, случи ми се нещо много хубаво. Режа едни дърва, бях се изморил ужасно. Идва някакво момченце и се изправи тук, и ми вика „Искаш ли помощ“. От Пловдив дошъл, военен, със собствената си кола“, разказва Николай Павлов от пострадалото село Слатина.
Казва, че когато започнало да вали отишъл да види реката. „Беше мътна, голяма. Влачеше трупи“, спомня си той. Казва, че такова наводнение е виждал единствено на филмите за ужаси.
„Дъждът валя два дни и две нощи. Селското дере си прииждаше, но не беше излязло от коритото. В последствие започна да приижда първата вълна“, разказва 82-годишната Сема от село Слатина.
Цялата ѝ покъщнина е пострадала при наводнението. Тя е прекарала три часа на тавана на къщата си, заедно с дъщеря си.
Доброволците Марин и Герасим са дошли да помагат чак от Варна на пострадалите в наводнението хора.
