След подписването на договора за добросъседство между Македония и България – готови ли са в Скопие на промени в спорните учебници по история?
Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси вече е имала две заседания. Председателят от македонска страна – проф. Драги Георгиев е доволен от досегашната работа с българските си колеги, въпреки сериозния натиск и обвинения срещу комисията край Вардар.
„В някои изказвания и публикации бяхме обявени дори и за предатели. Че я предаваме македонската история, че всичко, което е написано досега по отношение на македонската история ще бъде променено под диктовката на България. Ние не променяме официалната македонска историография, защото нашата задача не е това”, поясни пред bTV проф. Георгиев.
Задачата е – промяна на написаното в учебниците по история и от двете страни на границата. Вече няколко поколения македонски деца учат, че „българите били монголско-татарско племе, от турската етническа група”. И „като скитническо племе, се занимавали с отглеждане на коне, лов и грабежи”.
По думите на проф. Драги Георгиев българската страна е имала забележка, че генерално в македонските учебници се чувства език на неприятелство към България. Попитан дали е съгласен с тази забележка, проф. Георгиев отговори: „С определени аргументи – да. Съгласен съм. Твърди се например, че българската страна, българският народ, има турско-монголски произход, което, според мен, е абсолютно неприемливо и ненужно да стои в един учебник”.
Македонските историци обаче имат и множество забележки към написаното в българските учебници: „Че генерално, започвайки от средния век, Македония се третира като неосвободена българска територия. Започвайки от средния век до Втората световна война – твърди се, че тези територии трябва да се освободят и че са български територии. Тук се включват и Тракия, и Добруджа в учебниците. И настояването, че това е българска неосвободена територия, вярвам, че създава враждебност в македонските граждани”, коментира Драги Георгиев.
Втората забележка от македонска страна – третирането на езика на Кирил и Методий в някои учебници в България като старобългарски език.
„Има македонски учебници, в които този език е третиран като старомакедонски език. И нашата генерална забележка е, че не е нужно да се национализират и съответно етнизират тези процеси, които са се случвали в средния век”, посочи проф. Георгиев.
На територията на съвременна Македония обаче са откривани десетки, може би стотици документални свидетелства за българския характер на населението през Средновековието.
Като например откритата в средата на 50-те години при ремонта на Чауш Джамия в Битоля каменна реликва. На нея четем:
„През 6523 година от сътворението на света обнови се тая крепост Зидана и правена от Йоан самодържец български. И с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша богородица и за застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите”.
Плочата датира от времето на Цар Иван Владислав – племенник на Самуил и последен цар на Първото българско царство, тя един от най-старите български надписи от самото начало на първото хилядолетие.
В центъра на Скопие паметникът на Иван Владислав се издига в дългата поредица от македонски владетели, чиито фигури защитават идеята, че македонска нация е имало столетия преди Христа. Докато македонската държавата притежава и съхранява документи и артефакти като Битолския надпис.
Всички те, по думите на Драги Георгиев, присъстват в македонските учебници по история.
„Разбира се, от аргументите, от артефактите, от изворите – ние не можем да избягаме. И те присъстват в македонската историография. И нашият анализ е достигнал точно до времето на цар Самуил. И тук ще се опитаме ние да вземем определени решения и препоръки, които ще ги предложим на правителствата в България и Македония”.
Попитан каква е позицията на македонската страна по отношение на цар Иван Владислав, на цар Самуил, проф. Георгиев отговори:
„Позицията на нашата комисия около това е във фаза на разглеждане и съставяне. Ние имаме сега консултации и ще имаме консултации с наши хора, които се занимават конкретно с тази проблематика – точно с цар Самуил, с Иван Владислав. Според мен не можем ние да го гледаме черно-бяло. Силното национализиране на средните векове и схващането на тази националност по същия начин, по който днес се приема нацията, според мен, е това, около което трябва малко да дискутираме”.
Фактите обаче не могат да бъдат дискутирани – византийският император Василий Втори остава в историята като „българоубиец”, което повдига един изключително важен въпрос.
„Отговорът ще бъде даден, след като ние имаме определени консултации с наши специалисти. Аз не съм специалист, не знам всичко от историята, от античността до днес, за да мога винаги да дам конкретен отговор. Това са факти, които присъстват в нашата историография. Не е нещо, което е непознато – за Василий като българоубиец. За това, че Самуиловото царство е третирано като българско царство. Това присъства в нашата историография. Но тълкуванията са различни. Сложен е въпросът, дългогодишен е въпросът. Той е и емоционален и дори политически, бих казал, за тези важни събития от миналото. И затова не трябва да се бърза с взимането на определено решение. Каквото и да е било преди учението, ние трябва някои неща като най-млада нация на Балканите това да го преглътнем, както се казва. Един горчив залък да го преглътнем. И ще ни бъде по-лесно и на нас, и на всички други. Защото пак ще кажа: Не е всичко това, което ние знаем за себе си, е истина, че е било така. Ако ние се затворим пак в национализъм и се затворим в някоя етноцентрична, националистическа идеология за нас самите, че сме потомци на Александър Македонски, тогава няма да бъде бъдещето светло. Време. Трябва време за това”, заяви Драги Георгиев.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
