По последни данни на здравното министерство седем от всички 28 области у нас са в грипна епидемия. Това са Стара Загора, Габрово, София-област, Добрич, Пазарджик, Пловдив и Ловеч.

„Въпреки по-топлите температури грипът започна по-рано. Още в самото начало на пандемията предвижданията бяха, че след времето, което ще прекараме в много сериозна изолация, е възможно да има такъв бум. Има и риновируси, които не бяха така повлияни от мерките срещу COVID-19. Но дори и при тях има повишаване на случаите“, коментира пред bTV проф. Радостина Александрова.

„Взаимоотношенията между вирусите са дълга тема. Те могат както да си пречат, така и да си помагат. Помагат си, когато потискат заедно по-добре имунната система на гостоприемника. Всеки вирус има свои стратегии и заедно биха се справили по-добре. Биха могли обаче и да се конкурират за ресурси в клетката. Неспицифичният имунитет, който единият вирус създава, може да действа на другия“, обясни тя.

„Все още нямаме категорични данни за комбинацията между грип и COVID-19 – т.нар. флурона. Според последния доклад на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ, който е от 16 декември миналата година, от всички хоспитализирани деца през 2021 и 2022 г. под 18 години с COVID-19 са имали и грип. 16% от смъртните случаи в същата възрастова група са били с такава двойна инфекция“, посочи проф. Александрова.

Тя коментира, че актуализираните ваксини намаляват три пъти риска от хоспитализация и 19 пъти риска от смърт.

"Обикновено пикът на грипната епидемия настъпва през февруари, тази година обаче събитията малко се изместиха", коментира още експертът.

В България е установен първи случай на нов вариант на COVID-19 - XBB.1.5, който се наблюдава с повишено внимание от Световната здравна организация (СЗО).

„Вероятно той е причината за нарасналите случаи в Китай, но не можем въобще да сравняваме никоя държава със ситуацията там. Повечето страни преминаха през поне три вълни на пандемията, а Китай едва сега е във втората. Знаем, че този вариант бяга по-добре от имунния отговор, но нямаме данни за тежестта на клиничната картина и скоростта на разпространение.