Страх, болка, мълчание - понякога с години. Това преживяват всеки ден жертвите на домашно насилие зад четирите стени на дома си. По последни данни има увеличение на сигналите за домашно насилие от жени, мъже и деца.

Насилието прогресира.

„Започва се с обиди и забрани, този приятел не е добър, твоите роднини не те учат на добре, изолира се жертвата, започва да ѝ се вменява вина, тя да се чувства виновна за всяко нещо, което прави и че може да направи още нещо. Следва и страхът, сериозният страх, който има във взаимоотношенията – ти ако си тръгнеш, ще те намеря, ще ти отмъстя, ще ти взема децата и т.н.“, обясни Надежда Стойчева – клиничен психолог и психотерапевт, фондация „Анимус“.

Често жертвите не търсят и не чакат помощ, защото смятат, че така е по-добре. Полицията отчита, че трябва да отиде между 7-8 пъти на адрес, за да подаде заявление жертвата.

На телефон 112 всяко денонощие постъпват над 100 сигнала.

„За 24 часа горе-долу сигналите, които се изпращат на 112 варират, но са между 120 и 140, но задължително е над 100 сигнала, всеки ден. Полицаите по статистика горе-долу определят, че на адрес отиват 7-8 пъти на място, докато жертвата сама реши да подаде молба за защита“, заяви гл. инсп. Зорница Шуманова - началник на сектор „Домашно насилие“ в ГДНП.

А когато я поискат, много често страхът надделява.

„Една от жертвите беше казала, че е паднала по стълбите, тези наранявания, които е получила, не са в резултат от домашно насилие. Жена от украински произхoд, която беше убита от лицето, с което живее на семейни начала. Като ние имахме данни, че срещу нея е упражнено домашно насилие, но тя отказваше да свидетелства, включително след един от случаите, когато бе извършен разпит, задържан е извършителят. В последствие тя се отказа от показанията си“, казва говорителят на Софийска районна прокуратура Николай Николаев.

Жената в Перник е пребита без причина, извършителят - с криминално минало

„Кога пострадалите са набити или пребити, те решават, че ще потърсят помощ. След това започват да разсъждават и им се иска да опитат отново, да положат усилие за семейството, започват да се чувстват виновни, а много често се страхуват от извършителя“, добави Надежда Стойчева – клиничен психолог и психотерапевт, фондация „Анимус“.

Жертвите не се делят по пол, а насилниците нямат профил. Често те са интелигентни, високо образовани, с добри професии.

„Това е една от илюзиите, че високо образованите не извършват насилие. Това въобще не е така. Много от значение има как си отрасъл, колко патриархално е мисленето ти и няма никаква корелация“, казва Надежда Стойчева.

„Мъжете са също жертви на домашното насилие, искам да ви кажа, че с тях работим много трудно, защото мъжете жертви на домашно насилие са много затворени. При тях има много вербално насилие към жертвата“, каза гл. инсп. Зорница Шуманова - началник на сектор „Домашно насилие“ в ГДНП.

Снимка: bTV

Специалистите определят психическия тормоз като много по-травмиращ от физическия. Той обаче не се определя като престъпление.

„Ревността, която е в краен предел и ти си каран да се прибираш на секундата и си разпитван къде си бил, защо си бил, има подозрения, че си изневерявал, а ти не си. Това е психически тормоз, който много повече носи като унижение в самочувствието на пострадалите, отколкото даже си набит“, казва клиничният психолог Надежда Стойчева.

В случаите на насилие - децата са най-уязвими.

„За тази година са 760 дечица малолетни и пълнолетни, които са защитени със заповед за защита, като децата винаги са с приоритет. Дори детето да не присъства в стаята с насилието между неговите родители или близки, дори да е в другата стая той също е жертва на домашно насилие“, обясни гл. инсп. Зорница Шуманова.

Снимка: bTV

„Децата живеят под страх, че единият родител може да причини вреда на другия и това е най-сериозното нещо. Защото големият човек, когато има травма, може да се справи с нея. Когато си малък, всъщност травмата дава отражение върху личността ти, загубва се смисълът на добро и зло, защото ти не можеш да го разпознаеш и автоматично се придобива моделът на поведение на единия от родителите“, добави Стойчева.

Адвокат за домашното насилие: Проблемът не е в законодателството, а в правораздаването

Министерският съвет поддържа горещ телефон за жертви на домашно насилие. Всеки пострадал може да позвъни на 0800 1 86 76, за да получи психологическа и юридическа помощ.  

„За първите 6 месеца към нас са се обърнали множество хора, на линията са се обърнали 1410 души, жертви на домашно насилие, а общо към нас 1744 души, които са потърсили помощ“, каза клиничният психолог от „Анимус“.

Експертите с тревога следят сериозното повишение на случаите на насилие у дома. И предупреждават, че мълчанието на жертвите понякога може да им струва здравето или живота.

Продължи да четеш