Десетки хиляди сигнали за терор и насилие зад стените на дома у нас, при това - всяка година.

За тази година има ръст със 123% на случаите на домашно насилие в България. Данните включват сигнали, подадени от жени, деца и мъже. Средно на денонощие на спешен телефон 112 се получават близо 140 сигнала за домашно насилие, а това са само регистрираните престъпления.

„За по-голямата част от случаите на домашно насилие ние не разбираме. По-голямата част от жертвите изобщо не подават сигнали било от страх, било от някаква форма на надежда, че насилникът ще се промени, че между жертвата и насилникът има любов“, казва адв. Силвия Петкова.

А данни от полицията показват, че е необходимо да посетят един адрес близо 8 пъти докато жертвата предприеме действия за защита от насилника. 

„Насилието има много лица – за съжаление, това, което хваща статистиката, е върхът на айсберга. Защото физическото насилие е само една от най-грубите форми на насилие. Важно е да изясним, че в тази битка няма победител и победен – и двете страни са губещи. Според мен същността на проблема е как да се направим превенция – как да направим така, че неизбежните конфликти, които възникват между хората, да могат да се решават по ненасилствен път“, казва д-р Румен Бостанджиев, сексолог.

По думите му ранната проява на насилие в едно семейство може да бъде решена с помощта на двойков или семеен терапевт.

„В една по-ранна фаза, ако и от двете страни има желание да се седне и да се водят преговори, участието на медиатора (или фамилния терапевт), може да направи така, че играта да се смени. Въпросът не е да накажем насилника – в един момент това е абсолютно необходимо, но много по-ценно би било да се смени играта, да се излезе от този модел на насилник-жертва-спасител“, обясни д-р Бостанджиев.

„По отношение на законодателството, имаше наскоро доста мащабни промени – включително в Наказателния кодекс. Винаги съм казвала, че проблемът не е в законодателството, а в правораздаването. По-скоро заради липсата на бързата и адекватна реакция на властите при подаване на сигнал“, каза адв. Силвия Петкова.

Тя обясни още, че голям процент от случаите, които стигат до нея, са предшествани от някаква форма на психологическо насилие.

„Било чрез следене, било чрез ограничение на права – тоест не се разрешава да се ходи на определени места, не се разрешава да се разговаря с определени хора. Когато жертвата е непослушна и не спазва тези забрани се стига и до физическо насилие – било с шамари, закани за престъпления „Ако направиш това – ще те пребия“, закани за убийство“, казва още тя.

Ако сте жертва на домашно насилие или сте свидетели на такова, можете да потърсите помощ на националната гореща телефонна линия 0800 18 676 или на телефон 02 981 76 86.

Линията работи денонощно. Анонимността е гарантирана.

Националната гореща телефонна линия е насочена към жени, деца, мъже и техните близки, които са станали жертви или свидетели на насилие, трафик на хора, трудова експлоатация или друг вид насилие.

Винаги може да се обадите и на спешен телефон 112 за подаване на сигнал.