Eдин млад поет от Харков, живеещ само на 40 км от руско-украинската граница, разказва за защитата на града. 19-годишният Андрей е роден в Харков. Въпреки войната той и семейството му решават да не бягат и остават в града.
Не е мобилизиран, защото е студент, но в момента лекциите му са прекратени, поне до април.
„Нашата армия издържа вече повече от 20 дни, за да защитава града ни. Опасно е. Всеки ден бомби и ракети падат по нашите училища, болници и домове. Може би трябва да съм щастлив, че все още имам електричество, мобилен интернет и достатъчно храна. Имам и отопление“, казва Андрей.
Момчето разказва, че магазините не са достатъчно заредени, но все пак имат достъп до стоки от първа необходимост.
„Не съм толкова уплашен вече. Първият ден беше шок, чудехме се как е възможно и как се случи. После след първата ракета в Харков, близо до площада на свободата, аз имах паник атака. Бях толкова уплашен. Но сега вече не съм толкова стресиран. Разбира се, не съм и щастлив, нито спокоен. Не избягах, защото това е моят роден град, тук е моят дом. Това място е наистина важно за мен“, споделя Андрей.
Той разказва, че обича да пише стихове, но вече не го прави.
„Войната не е време за поеми, аз се опитвам да пиша, но просто не мога. Свистенето на бомбите не е вдъхновило никого. Надявам се на мир. Надявам се да е възможно най-скоро“, казва момчето.
По думите му половината население на Харков, около 700 000 души, вече са напуснали града в търсене на спасение.
