Християн Пендиков за първи път ексклузивно застана пред камерата на bTV. Секретарят на българския клуб в Охрид говори трудно, тъй като е с шина след операцията във ВМА. Ще я носи още един месец.

Той ни разказа всичко за нападението. Близо месец след него заплахите продължават. По думите на Пендиков има информация, че може да бъде нападнат и тук в България. Заплашват и майка му, и близките му.

„На Християн му беше много трудно да разговаря – и физически, и емоционално. Когато обсъждахме интервюто – кога да го направим, той имаше колебания, дори смяташе, че това може да се случи през март. Той все още има шина в устата, която притиска ченето му и не може да говори нормално. Той продължава лечението си и в момента, ежедневно ходи на рехабилитация. Имало е сериозен риск от това да остане парализиран“, разказа Ивелина Драгнева в „Тази сутрин“.

"Останах с впечатлението, че му е трудно с адаптацията у нас. Тук не познава никого, вероятно ще му е трудно още дълго време. Той мечтае да се върне в Северна Македония, където са близките и семейството му, но се надява там да стане по спокойно", коментира още тя.

Следва цялото интервю, което той даде пред Ивелина Драгнева:

Защо в този момент ти е толкова трудно да говориш? Виждам, че трудно движиш устата си. Защо е така?

След побоя имах счупена челюст и имам шини, затворена ми е устата.

Как се справяш с това?

Трудно е, но се справям. Не се храня особено. Ям само мляко, йогурт, супа.

Преди да стигнем до последствията от побоя, да започнем от начало. 19 януари, 22:30 часа. На брега на Охридското езеро. Какво се случи?

Аз бях в заведение, в което бяха мои приятелки. Дойдоха трима човека и започнаха да ме нападат, че съм българин.

Само словесно?

Само с думи. Защо съм се наричал българин, казаха, че съм предател. След това излязох от заведението, за да се обадя на Томе – председателя на клуба., да му кажа какво е станало. След което излезе Илия и ми взе телефона. Каза ми влизай вътре и си стой спокойно, за да няма проблеми. Аз влязох вътре и видях, че не ме искат в заведението. Взех си якето и излязох навън. Отивах към паркинга, сам. Да си взема колата и да си тръгна за вкъщи. И там се случи всичко. Един ме удари отзад, аз паднах на земята, ритаха ме поне 10 минути.

Как те удари отзад? С какво?

Мисля, че беше с ръка или с бокс.

В главата? Или?

Във врата, тук. Където имам и счупени прешлени.

Т.е. не е бил само с юмруци и ритници побой? Или не знаеш.

Не знам. Просто не виждах, бях на земята.

Само един човек ли те риташе? И тримата ли те ритаха, удряха?

Мисля, че бяха тримата. Доколкото си спомням, повече хора ме удряха.

Познаваш ли ги?

Само единия. Този, за когото казах на полицията - Илия Спасески.

Той е арестуван в момента, повдигнато му е обвинение. Откъде го познаваш?

Познавам го. Охрид е малък град, разхожда се, близък човек е на ВМРО ДПМН.

Имали ли сте друг път проблеми с него?

Никога. Просто не сме имали някакъв близък контакт, за да имаме някакви проблеми.

А другите две момчета?

Другите две не ги познавам. Единият със сигурност не е от Охрид, другия не съм го виждал. Не знам откъде е.

Как си обясняваш това, че двама души толкова дълго време се издирват и не могат да бъдат открити? Къде биха могли да се скрият?

Просто не знам. Не мога да си го обясня. Не само за тези двама души. А как може нашият клуб "Цар Борис" да е три пъти нападан в самия център на Охрид. Отсреща има банки, казина, те не могат да разберат кой стреля в центъра на града. Това е срамно.

Абсолютно официално от Министерство на вътрешните работи в Северна Македония обявиха, че ти си посочил две от момчетата, които са те нападнали и ти си казал, че това са Саво и Сергей Костовски. Ти познаваш ли тези момчета и посочвал ли си техните имена на полицията?

Аз тези момчета не ги познавам. Аз техните имена не съм ги посочвал в никакъв случай. Не съм ги виждал. Просто не бяха там. Не съм видял да са в заведението или на паркинга, за да ги посоча.

Как си обясняваш тогава това изявление? То е официално от полицията. Според него ти си казал, че те са те нападнали. От полицията защо биха го посочили това?

Може би просто от полицията искат да направят по-голям скандал, да е по-трудно да се върна в Северна Македония, да ми направят по-големи проблеми.

Какво се случи след нападението? 10 минути те ритат, удрят, може би са използвали бокс. И после какво стана? Не се ли появиха някакви хора, които да ти помогнат?

Само една жена излезе от заведението и каза, че ако не си тръгнат, ще извика полиция. И те си тръгнаха, за щастие, заради нея.

След това някой помогна ли ти?

Не, просто аз се обадих в полицията. Казах им какво е станало. Те ми казаха "Ела тук". Когато отидох в полицията, един полицай, този, който беше дежурен, излезе навън. И в това състоянието, в което ме видя, каза: "Ами, ти не си за тук, отивай в Спешната помощ". Просто ме оставиха сам да ходя - и в полицията, и в Спешната помощ. Без да реагират за нищо.

Прехвърлиха ме в специална болница, където на следващия ден ми казаха: "Търси си начин да се прибереш вкъщи и от понеделник да си търсиш лекар в Скопие". Сам. И аз - в това състояние, просто се обадих на посланика в Скопие, на консула в Битоля, за да ги помоля за някаква помощ. Не смеех изобщо да се движа. Благодарение на бързите им действия аз стигнах до България и ВМА.

Какво ти казаха лекарите?

Че имам счупени израстъци на третия и четвъртия вратен прешлен. И за много малко не съм останал инвалид. За щастие.

Имаш късмет.

Имам късмет.

Има ли някаква връзка според теб с това, че ти си македонски българин, или просто не им се е занимавало, неглижирали са случая?

Има връзка, че съм македонски българин. Това е сигурно. Преди да направим дружество или клуб, всички бяха приятелски настроени към мен. Бяхме приятели. Имах много повече приятели, отколкото сега.

А ти, преди да стигнеш до полицията, докато те удряха, не се ли опита да се защитиш?

Просто не знам как да се защитавам. Не съм човек, който се бие или нещо такова. Просто легнах на земята, нападнаха ме и се свих, нямаше какво да направя. За няколко милиметра можех да стана инвалид със счупените прешлени. За щастие, това не стана.

Разказваш, сякаш е нещо нормално.

За съжаление е нормално в Северна Македония , нормално е да те бият, да те псуват, да те стрелят, защото си българин. От полицията нищо да не предприемат.

От омраза ли беше пребит?

От омраза. Спомням си – псуваха ме, че съм българин. Обиждаха ме, псуваха ме. 10 минути преди това ме нападнаха в заведението, че съм българин.

Защо реши да говориш пред камера, защо реши да разкажеш на обществото това, което се е случило?

Просто аз мога да говоря и съм тук, в България. А македонските българи в Северна Македония не могат и е много по-трудно да говорят пред медии, да дават интервюта. Защото след всяко интервю, което даваме за телевизиите, нас все повече и повече ни псуват, все повече и повече получаваме заплахи. А когато подаваме сигналите в полицията, никой не реагира за нищо. Всичко си остава, каквото е било.

Каза македонски българин. Ти си македонски българин?

Да!

От малък ли си такъв, или впоследствие стигна до този извод?

За да си македонски българин, просто трябва да се осъзнаеш. В Македония учим изменена, фалшива история, в която българите са фашисти, татари. След четене на световна история, след четене за ВМРО и какво е историята, осъзнах. Това е процес. Никой не се е родил и – македонски българин.

Преди това бил ли си настроен негативно към българите?

Не много, но не съм харесвал никой от съседните земи. Ние учихме такава история, че само сърбите са ни братя и всички други са искали да се случва нещо лошо на Македония.

Започна да четеш световна история и какво видя там за българите?

Видях, че сме един народ, че българите не са фашисти, че Цар Борис Трети е помагал на много евреи, а не е навредил.

Какво последва оттам насетне?

Първо правихме панихиди за хора, които са забранени в Македония. Като Ванчо Михайлов, Мара Бунева. Направихме дружеството, преди година и половина – "Цар Борис Трети". След това открихме клуба "Цар Борис Трети".

Кога започнаха заплахите, всъщност имал ли си заплахи преди това нападение?

Имал съм заплахи много и съм подавал сигнали в полицията. През цялото време. Не само аз, всичките момчета сме имали заплахи. Подаваме сигнали, но, както виждате, за жалост...

Какви заплахи? Какво ти се е случвало?

Че ще ме убият, че ще ме пребият, ще ми запалят къщата. Всичко най-лошо, което може човек да помисли, аз го получавам. И го получавах, и го получавам още.

Т.е. заплахите продължават и в момента?

Продължават.

Познаваш ли тези хора, които те заплашват?

Не ги познавам. Просто ми пишат във Фейсбук, Инстаграм, социалните мрежи, че ще ме убият, че предстои всичко най-лошо.

Ти от няколко дни имаш денонощна полицейска охрана. Нали така? Защо се налага това?

Защото имам заплахи, че ще дойдат и в България, че ще ме убият. Пращат ми снимка на оръжие и такива неща.

Случва ли се подобно нещо и на други хора? На други македонски българи?

Случва се през цялото време. Всички ние подаваме сигнали в полицията. Полицията никак не реагира. Само: "Добре". Ще напишат нещо и приключва всичко.

Колко сигнала само ти си подавал?

Аз съм подавал поне 5-6 сигнала в последно време. Последните няколко месеца. Нищо....

Ядосан ли си?

Много съм ядосан в полицията на всички.

Не ни оставят, когато сме повече хора в клуба, веднага идва полиция, търсят ни лични карти, какво правите тук, такива въпроси. Просто ни притискат, за да ни изгонят.

Страхуваш ли се от нещо?

Страхувам се да не се случи същото или по-лошо. Да не бъдат следващите панихиди наши или на някои от момчетата, които са в Северна Македония в момента.

В социалните мрежи има твои снимки. Има някои групи, в които ти си на една снимка от панихидата в памет на Мара Бунева. Там сте 11 души и ти си зачеркнат. Има хикс върху лицето ти. Как си го обясняваш?

Мен са ме изгонили от Македония и са наред сега всички останали момчета, които са на снимката.

Това ли са основният вид заплахи в социалните мрежи?

Това е – всяка минута излиза по някоя снимка в социалните мрежи, те са премного и просто сме свикнали.

Те ви наричат предатели. Тези хора, които са качили там снимките ви. Има и мнения в коментари, че в България ви плащат. Плащат и на момчетата от снимката и като цяло на македонските българи, за да бъдат македонски българи. Плаща ли ви някой?

Никой не ни плаща, просто ние, всички момчета, които сме на снимката, сме чели история, четем още. Знаем правилната история. Това че сме предатели, това за мен е, че обичаме България и знаем историята.

Ти си с охрана в момента. Семейството ти спокойно ли е? Къде се намира, до теб ли е?

Семейството ми е в Северна Македония. В такива обкръжения не може да е спокойно. Имат и те заплахи всекидневни. Майка ми я заплашват през цялото време. Пишат и коментари.

Какво ѝказват, какво значи заплашват?

Че ще я убият, че сме предатели, че трябва да се изселим от Северна Македония, че не сме за там.

Какво следва за теб оттук насетне? Какво мислиш да правиш? Знаем, че си подал документи за българско гражданство.

Да. Подадох на 30 декември. Сега мисля да се запиша във факултет тук в България. Това е мое желание от преди, сега ще имам шанс да уча нещо, да се изуча и да се върна в Македония. Просто ние сме от там. Редно е да се върнем.... Аз съм от там, там съм роден. Там са приятелите ми, там ми е всичко. Защо да не се върна? Просто се надявам да се успокоят тези неща, които се случват през цялото време.

Какво искаш да учиш?

Международни отношения.

Ти какво би казал на тези хора, на трите момчета, които те нападнаха и пребиха?

Просто ще ги попитам, не само тези, а всички хора, които ни мразят и обиждат през цялото време: "Защо?". Защо ни мразят?

Ти проявявал ли си някога някаква агресия към тях? По някакъв начин провокирал ли си ги?

Никога! Аз просто не съм провокирал. Не съм човек, който иска да провокира, който иска да прави проблеми. Аз съм просто мирно момче, което е македонски българин... Искам да живея спокойно. Не само аз, всички, които сме македонски българи – искаме да сме спокойни. Да не ни мразят. Ние ги обичаме, защо те ни мразят? Защо в Македония може да си всичко останало, само не и македонски българин?

А какво би казал на момчетата, които са като теб – македонските българи там? Знаем за част от тях, че се страхуват, че не излизат от домовете си. Разкажи ни малко повече за тях.

Просто имат заплахи и знаят, че ги чакат пред сградите, където живеят, на блоковете. Знаят, че ще ги пребият, не излизат и е трудно да си българин в Македония. Най-трудното нещо е това.

Как може да им се помогне на тях?

На тях може само полицията и македонските политици, ако можем така да ги наречем, да направят нещо повече , те да са спокойни и да могат спокойно да живеят... Всички македонски българи да можем да живеем спокойно. Мечтая един ден да можем да се върнем в Северна Македония, спокойно да кажа, че съм българин и никой да не ми направи нищо – не само на мен. На всички, които живеем в Македония и сме македонски българи. Да се оправят нещата. Да се движим стабилно към европейския съюз, така нищо не правим.

Има ли нещо важно, което искаш да кажеш на някого? Към кого би се обърнал?

Искам да благодаря на българската държава, на президентството, на министерството на външните, на вътрешните работи. На всички хора, които ми помогнаха , на докторите. От болницата – на сестрите, на чистачките, на народа, който живее в България, на д-р Врабески искам да благодаря, защото той също много ми помогна.