Спокойно неприятни са показателите за доверието в правителството през 2019 г. Нивата на доверие останаха под 30%, а на недоверие – над 60% през тази година. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” политологът Първан Симеонов изследването на „Галъп Интернешънъл".
В момента на т.нар. "Апартамент гейт" дяловете на доверие намаляха по-близо до 20%, а дяловете на недоверие достигнаха и по-близо под 70%, добави той.
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски нива на доверие сред политическите институции в обществото
"Парламентът е възприеман като фокус на партийността, за което не се мисли много добре, правителството винаги събира поне 3 публики срещу себе си – едната е опозицията, другата – другата опозиция и дистанцираните от политиката, които отговарят с „не” на всякакви въпроси за политическото и оперативната власт”, обясни още Симеонов.
„Президентът Румен Радев успява да задържи доверието, което е голям ресурс, тъй като президентската институция е свързана съв сериозен обществени очаквания. Радев има 56% положителни и 30 на 100 – отрицателни показатели”, коментира политологът.
Обобщаване на близо три десетилетия ежемесечни изследвания на общественото мнение за основните институции на политическата власт в страната показва, че началото на мандатите на парламент, правителство, президент обикновено показва известно повишаване на доверието. То е различно според това дали идват нови политици, нови партии, коалиционен, респективно компромисен, ли е кабинетът, колко трудно се съставя и т.н., поясни Симеонов.
Той коментира, че обикновено следва "ерозия" на доверието - едно от малкото изключения е постепенното повишение на одобрението за президента в рамките на първия мандат на президента Георги Първанов – мандата от 2001 до 2006 г.
Намаляването на доверието в хода на мандат е с различна "скорост" в зависимост от това дали в началото е бил събран много ентусиазъм, дали съответните партии имат своите "твърди" електорати, на които да се крепят и т.н, каза още той.
През цялото време – и през 90-те и след това – парламент и правителство са с ниски нива на доверие. И все пак, като че ли, във второто десетилетие на XXI век данните за одобрението на кабинетите изглеждат малко по-добре, и по-стабилно, отколкото в първото, обясни още политологът.
Върховите стойности на непопулярност на правителството остават назад в 90-те (стойности на доверие под 10% и на недоверие – над 80%) с кризата по време на правителството на Виденов, както и "ефекта на махалото" след това – с моментни стойности от близо 70% доверие в правителството, наследило кабинета на Виденов, коментира Симеонов.
Недоверието взима сериозни размери в мандата на т.нар. Тройна коалиция, но не само. Подобни моменти показват, че дори в икономически успешни и спокойни мандати, отношението на българите към институциите остава негативно, обясни политологът.
Според него подобна е логиката на общественото мнение за парламента. Може би, в годините, непосредствено преди 2019 г. и в самата 2019 г., се усещат и малко по-добри на фона на десетилетията стойности на одобрение.
„Преобладаващо доверие над недоверието за парламента в десетилетията се случи само два пъти – след кризата 1996-97 г. и при идването на власт на Националното движение "Симеон Втори" (НДСВ), оглавявано от Симеон Сакскобургготски, наследствен български цар, обясни още Симеонов.
Според него различна е картината в масовото съзнание по отношение на президента – по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт, каза още Симеонов.
По думите му трайно слаб период е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална надежда като че ли протече мандатът на Петър Стоянов, свързван именно с края на острата криза в 1997 г.
