Политически сблъсък по горещите теми - доходи, инфлация и влизане в еврозоната. Знаковите лица на партиите влизат в открит дебат по важните въпроси, които вълнуват всички българи.
В студиото на „Тази сутрин“ един срещу друг се изправят Владислав Панев от „Продължаваме промяната-Демократична България“, Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС, Деян Николов от „Възраждане“, Иван Иванов от „БСП за България“ и Георги Самандов от „Български възход“.
Мястото на България в еврозоната
„България не покри критериите за влизане в еврозоната от 1 януари 2024 година заради конюнктурата в света – инфлацията навсякъде бе висока заради войната в Украйна и финансовите кризи. Надявам се, ако ние управляваме, инфлацията да стане по-ниска. Ние ще държим дефицита в рамките на 3%. Ще контролираме цените чрез обичайните начини – по активна Комисия за защита на конкуренцията, по-голямо производство на български продукти“, коментира Владислав Панев от ПП-ДБ.
„Искам да охладя ентусиазма на г-н Панев, защото конюнктурата очевидно не се отрази на Хърватия. От Европейската комисия казаха, че причината за невлизане в еврозоната е гигантската инфлация. Това, което се случи в България, се отразява на всички моменти, в които вашият вероятно бъдещ финансов министър се е докосвал до държавния бюджет. Инфлацията започна да се вдига още преди да започне войната. Инфлацията няма нужда от обяснение – тя се чувства от всеки, който пазарува. Това, което се случи в България е вътрешно производство“, контрира Георг Георгиев от ГЕРБ-СДС.
„Национално безотговорно е да се направи съдбоносно решение без да се допитаме до хората и да има референдум. Нещата се развиха добре, имайки предвид, че се отложи членството в еврозоната. В доклад на БНБ е записано, че има много рискове и почти никакви ползи. Важно е да кажем, че еврозоната не значи, че ще станем богата държава“, категоричен е Деян Николов от „Възраждане“.
„Изпуска се най-същественият дебат – обедняването на населението. За да влезем в еврозоната, ние трябва да отговаряме на определени критерии – нисък дефицит. Той означава липса на социални плащания, липса на индексация на доходите и още обедняване на населението. Инфлацията може да се успокои с таван на цените. В договора за членството в ЕС е заложено влизането в еврозоната, но въпросът е кога е моментът“, обясни Иван Иванов от „БСП за България“.
„Няма как една валута да ни направи по-богати. По-богати може да ни направи една работеща икономика. От 1 януари 2025 година също няма да успеем да влезем в еврозоната. Приходите от акцизи и ДДС са по-ниски въпреки инфлацията. Трябва да се спре с политическите нападки, а даваме решения. На хората им омръзна да констатираме, хората искат решения“, подчерта Георги Самандов от „Български възход“.
Инфлация и битка с високите цени
„Истинските мерки срещу инфлацията е увеличаване на българското производство. Когато сме вносители на традиционни български стоки като домати, яйца и сирене – естествено, че цените ще са високи. Бях в Цариброд, където ми разказаха как българите отиват на талази от София да купуват хубава и по-евтина храна. Ние това можем да го направим тук – от вносител да се превърнем в износител на храни“, посочи Владислав Панев.
„В Германия цените са по-ниски. В Европа са по-ниски. Как „увеличените“ от вас доходи се усетиха от хората при положение, че инфлацията надхвърля доходите. Даже няма нужда да споря с вас. Този разговор трябва да го водите с гражданите, които всеки ден пазаруват. Гражданите в центъра на София не са само тези, с които трябва да говорите“, обърна се Георги Георгиев от ГЕРБ-СДС към Панев.
„Влизането на България в еврозоната ще доведе до повишаване на проинфлационните процеси. Събрали сме 450 хил. подписа и ще проведем референдум, за да не се говори тази тема още 20 години. Ако се наложи 10% надценка, представете си какво ще се случи със профилирани магазини като млекарски, месарници и пр. Те ще трябва да направят 100 хил. оборот, за да покрият разходите си. Това би ударило малкия и среден бизнес“, обясни Николов от „Възраждане“.
„Таван на цените ще доведе на липса на определени стоки. Пак виждаме констатации. Това, което ние от „Български възход“ казваме, че тези компенсации можем по методика, разработена от ЕС, да отидат при малкия и среден бизнес. Дори и на калпак да се дават – ще отидат при 200 лева на всеки български гражданин. Парите отиват не където трябва, отиват при милионерите“, категоричен е Самандов от „Български възход“.
Според Иван Иванов от БСП трябва да продължи държавната намеса в пазара:
„Очевидно пазарните механизми не работят. Ние имаме среща с производители, които казват, че в търговската мрежа продуктите са с между 60% и 100% надценка. Не знам дали действията на служебния кабинет ще даде резултат, но това трябва да стане веднага в първите дни на новия парламент. Българският производител може да съществува благодарение на помощите, отпуснати от предното правителство – 700 млн. лева държавни помощи за земеделски производители“.
