Все повече деца остават трайно в класните стаи. По данни на образователното министерство отпадащите ученици вече са по-малко от средното за Европейския съюз. Как училището се превръща в ценност за родителите и за децата?
Проверихме колко от учениците, които са тръгнали в първи клас и са стигнали до края на задължителното образование у нас – са завършили 7. клас.
Под 1000 деца са отпаднали от системата, като от ведомството обръщат внимание, че в този брой влизат и учениците, напуснали България.
Трябва да отбележим, че за същия период правителството въведе и Механизъм за обхват на учениците. Най-общо казано - създават се екипи от различни институции, които разговарят с родителите и се стремят да решат проблемите им, за да изпратят децата си в клас. Тези екипи са над 1000.
Какви са причините за отпадането им?
Просветното министерство посочва 5 основни причини.
- липса на ангажираност от страна на семейството - 26,34%
- натрупване на отсъствия - 7,58%
- тежко материално положение - 4,24%
- трудна адаптация - 1,47%
- обучителни затруднения - 2,32%
Водещата от тях е липса на ангажираност и подкрепа от страна на семейството - над 1/4 от учениците не влизат в класните стаи по тази причина. Обикновено това се дължи на култорологични особености. На второ място е посочено натрупването на отсъствия, тежко материално положение, трудна адаптация, обучителни затруднения.
Равномерен ли е броят на отпадащите ученици в страната или има райони, които са по-засегнати от други?
Има райони-отличници и райони, където учениците се убеждават по-трудно да влязат в класните стаи.
Почти 100% например от учениците в област Габрово посещават училищата. На другият полюс е Силвен, където отпадналите ученици са над 11%.
Много от децата в 106. училище в София са били застрашени от отпадане. Но с последователност и упоритост децата са останали трайно в клас.
Албена е майка на 4 деца и всички са изрядни. Най-малки са Кирил и близначката му Христина.
За семейството на Албена училището е ценност.
„Да се научат да пишат, да четат. Това е най-важното“, казва майката.
„Не искам да ставам като тези хора, които бъркат по кофите“, споделя Кирил Петров, ученик.
Той и сестра му са сред най-ангажираните в учебния процес.
„Кирил е страшно добър в математиката. Хриси е много добра във всякакви творчески предмети“, обясни Яна Стамова, кл. ръководител в 106. ОУ „Григорий Цамблак“.
Директорът, учителите и медиаторите държат непрекъсната връзка с всички родители - веднага проверяват защо детето не е на училище. Ако се налага, ги посещават още по време на учебния ден и ги водят в клас.
„В подготвителната група е най-трудно да ги убедим. То не иска да стане, на него му се спи - късно снощи легнахме. Много е трудно“, заяви Ирена Цукева, директор на 106. ОУ „Григорий Цамблак“.
След като изградят навици обаче, в прогимназията отсъстват по изключение.
А в Монтана Георги е сред многото поводи за гордост на Трето основно училище „Доктор Петър Берон“. От днес е вече седмокласник.
„В началото имах проблеми с деца от различните класове затова, че съм от ромски произход и все такива неща“, казва Георги.
Преодолява притесненията си с подкрепата на семейството и учителите. Бързо намира и приятели. Участва в олимпиади и конкурси – предимно по български език, от които се връща с медали за призови места. Смята, че успехите му се дължат на едно от добрите му качества.
„Усърдност! Защото ако трябва да направя нещо – трябва да го направя! Дори и да сбъркам – пак ще започна отначало!“, споделя момчето.
Баща му се гордее със сина си и сестра му. Тя завършва образованието си и иска да следва медицина.
„Имах приятели, които не са образовани и исках да не съм като тях. Даже и досега – гледам да страня от тях и гледам да се уча. И аз още се уча в някои неща“, обясни Денислав Стефанов, баща на Георги.
Ключова връзка между Георги, родителите му, съучениците и учителите, е образователният медиатор в учебното заведение Радостина Каменова. Тя работи като учител по английски в детска градина. Има опит и в социалните дейности, където е срещала деца и семейства в риск.
„Ние с точно тази цел работим – с цел мотивация, превенция от отпадане, добри примери даваме винаги. Трудно е, наистина много е трудно“, обясни Радостина.
От УНИЦЕФ потвърждават, че съвместните усилия на различните институции, както и на неправителствения сектор дават резултат - отпадащите ученици намаляват. За да влязат всички в клас обаче са необходими допълнителни усилия.
„Защото е много погрешно, че е нежелание от страна на родителите или повишен брой отсъствия са всъщност реалните причини за отпадането. Реалните причини са много по-дълбоки“, коментира Мария Янкова, програмен директор „Образование“.
От края на миналата учебна година до началото на втория учебен срок върнатите и трайно останали да учат ученици са над 14, а новите отпаднали ученици са малко над 2000.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
