Деца, жени, генерали, царе - хиляди са носителите на българския орден "За храброст". За своята история от близо век и половина преживява много бойни мигове и промени, но неговата тежест остава същата.
За славната саможертва, заради която празнуваме българската храброст, припомня Станчо Станчев.
Да превземеш пръв окоп, да плениш бойно знаме, да рискуваш живота си за боен другар. Подвизи, за които и до днес се дава орден "За храброст".
"Всеки, който носи ордена "За храброст", е действителен герой. Това е най-старото и най-дълго просъществувалото отличие в нашата наградна система, то се връчва в първоначалната си форма чак до края на 40-те години", разказва Деяна Костова.
Орденът "За храброст" има различни степени, но може да се връчи на всеки българин като най-масовото отличие е "войнишки кръст". Учредява го княз Батенберг през 1880 година.
"Оттам насетне, още същата година, на 17 април, то е връчено на първите 33-ма души, негови носители. Като това са руски офицери, войници и български опълченци, отличили се със своя героизъм през Руско-турската война", посочва Деяна Костова.
Орденът за храброст доказва, че носители може да има на всяка възраст.
10 години - това е възрастта на най-младия носител на бойното отличие. Казва се Никола Костов и е помагал на войниците в сраженията в Битолско през Първата световна война.
"На него не му е разрешено да воюва, но въпреки това той се промъква във влака с мобилизираните войници и е открит, когато вече е прекалено късно да бъде върнат. Със своя устрем успява да увлече войниците с виковете: "Ура, атака, напред!", разказва Деяна Костова.
„На него не му е разрешено да воюва, но въпреки това той се промъква във влака с мобилизираните войници и е открит, когато вече е прекалено късно да бъде върнат. Със своя устрем успява да увлече войниците с виковете: „Ура, атака, напред!“, разказва Деяна Костова.
Подобна е историята и на първата жена носителка на ордена – македонката Донка Ушлинова.
„Донка Ушлинова е доброволка в Балканските и в Първата световна война, която се е сражавала наравно с мъжете и за проявената си смелост и храброст получава не един, а три войнишки кръста“, казва Деяна Костова.
От Третото българско царство, през социализма, до наши дни, видът на ордена „За храброст“ се променя, но отличието остава.
„В периода на социализма това отличие вече се дава както на военни, така и на граждански лица, и то за заслуги, свързани със сигурността на държавата. То се връчва на граждански и на военни лица за прояви на смелост и героизъм в защита и полза на българското общество и държава“, посочва Деяна Костова.
Въпреки смяната на политическата ситуация, едно остава – българската храброст, която завоюва всяко отличие.
