„Ще се опитаме от съдържанието за 6. и 7. клас, когато е най-трудно за учениците и виждаме най-голямо влошаване на резултатите и най-голяма демотивация, да го качим по-нагоре – да направим едно по-равномерно разпределение“.
Това обяви в предаването „Тази сутрин“ министърът на образованието Красимир Вълчев.
„Учениците и учителите препускат, няма време за затвърждаване на знания, демотивират се, губим една част от учениците за математика и природни науки“, обясни министърът.
Според него в момента най-големият проблем са слабите резултати по математика и природни науки, по специално по физика и химия.
„Затова трябва да увеличим часовете по математика и природни науки. В момента нашите ученици най-много учат чужд език. Часовете по чужд език са повече от тези по математика и природни науки, взети заедно, и повече от тези по български език и литература. Целта е да балансираме. Разбира се, че не трябва да се отказваме от чуждите езици, но ние прекалено много залитнахме към тях“, смята министърът на образованието.
По думите му друга грешка на системата, е че програмите по профилиращите предмети са твърде амбициозни – свален е материал от висшето образование.
„Така се наложи да се свали учебно съдържание надолу при намалени часове и се струпа много материал. Може да се откажем от част от профилираната подготовка. Убедени сме, че за днешните ученици, които ще бъдат активни на пазара на труда през следващите 4-5 десетилетия, е по-важно да имат широката образователна основа. Просто професиите на бъдещето ще изискват по-комплексен микс от знания и умения, ще изискват по-голяма адаптивност и постоянна смяна не работни места, а на професии“, обясни Вълчев.
Министърът обяви, че има вече подготвен вариант за промени в учебните програми, който вероятно ще бъде представен за обществено обсъждане следващия месец.
„Ако вземем решение за промяна в рамковите учебни планове за гимназиален етап, то ще бъде от учебната 2026/2027 г.“, уточни той.
От думите му стана ясно, че идеята е да се увеличат часовете по математика, природни науки, български език и литература и малко по география и история, но без да се увеличава учебно съдържание.
Обмисля се също и връщането на структурата, която предполага завършване на основното образование в 8 клас, за да се облекчат програмите в прогимназиалния клас и да не се започва от толкова рано с профилирането.
„Но това е краткосрочната реформа. Дългосрочно готвим промяна в учебните програми – концептуално нови програми, които да бъдат насочени към компетенции. Надявам се да ни стигне времето за тази реформа“, заяви министърът на образованието.
Вълчев обясни още, че последните идеи за предизвикалото полярни мнения и дори протести задължително изучаване на религия в училище предвижда часът да е задължителноизбираем и една от трите опции да е час по „Добродетели и етика“.
Ако парламентът одобри, той ще бъде въведен от учебната 2026/2027 г. от 1. клас и първоначално за преподаването му ще бъдат подготвени началните учители.
Над 50 000 ученици от 12. клас се явяват на матури тази седмица – на 21 и 23 май, само в София зрелостниците са над 11 000, обяви министърът на образованието.
Първият изпит за всички абитуриенти е по български език и литература ( на 21 май), втората матура (на 23 май) е по избор. Отново най-много ученици – 13 000, са избрали да държат изпит по английски.
Вълчев обяви, че на този фон само 1400 зрелостници ще се явят на изпит по математика, а по физика – идва 43-ма.
Двата дни, в които ще има зрелостни изпити, са неучебни за цялата страна.
Гледайте целия разговор във видеото!
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
