Клиничен имунолог: Има значителни разлики в индивидуалния клетъчен отговор при ваксинираните

В Националния център по заразни и паразитни болести е започнало проучване на първите имунизирани здравни работници от началото на годината. Вече има наблюдения до един месец след пълния курс на ваксинация.

„Най-важното, върху което ще се фокусираме, са клетките на имунната памет, от които зависи качеството и продължителността на нашата защита“, каза в „Тази сутрин“ проф. Мария Николова, клиничен имунолог в Националния център по заразни и паразитни болести.

„COVID-19: Ваксините“: Колко силен имунитет ни дават

Ще се наложи ли всяка година да получаваме нова доза?

„Данните на производителите са, че от две до три седмици след първата доза вече има начало на специфична защита. Но трябва да се има предвид, че при 60-70% от имунизираните има достатъчно ниво на неутрализиращи антитела и в много по-нисък процент достатъчно ниво на клетъчен имунитет. След втората доза вече има значително ниво антитела и над 90% специфичен клетъчен отговор“, обясни проф. Николова.

По думите й интересното е, че има значителни количествени разлики в индивидуалния клетъчен отговор. Това предстои да бъде изследвано, както и неговата връзка с формирането и качеството на имунната памет.

Защо се случва заразяване между първата и втората доза?

„Първата инжекция не трябва да ви кара да се чувствате защитени, защото има реален шанс да не развиете достатъчно силна защита след една доза. Има и шанс да сте били носител на вируса по време на имунизацията, макар и клинично да не се е проявила инфекцията“, поясни проф. Мария Николова.

Има ли шанс да се заразим след втората доза?

„Ефективността на ваксините е съобщена след съответните клинични проучвания. Все пак тя не е 100%“, каза клиничният имунолог.

Ако хората се заразят след ваксина, по-леко ли ще изкарат заболяването?

„Това е основният принцип, на който работи ваксината. Единият резултат от клиничните проучвания е степента на защита от симптоматична инфекция, а вторият – степента на защита от тежко прекарване с усложнени хоспитализации. В втория случай процентът гони 100, а в първия той е по-нисък“, поясни проф. Николова

Какъв е имунитетът след преболедуване и след ваксиниране?

„Елементарната логика би следвала - 95% ефективност на ваксината и 100% при преболедували. Това обаче не е точно така, защото имунният отговор, който се развива в хода на заболяването, не е непременно качествен. Той зависи от количеството вирус, който е попаднал в организма. От това как организмът ще се справи с инфекцията – тежко или леко ще преболедува. Има достатъчно доказателства, че една лека, безсимптомно прекарана инфекция не оставя много траен имунитет“, обясни клиничният имунолог.

Кога ваксините ще бъдат разрешени и за деца?

Вече текат такива проучвания. В САЩ се говори за края на тази календарна година и може би началото на следващата.

Най-фрапиращата фалшива новина по отношение на ваксините, която е чула, е че ваксините водят до стерилитет.

Важно е кой говори

Проф. д-р Мария Николова, дмн. завършва Висшия медицински институт в София, специалност „Медицина“ през 1987 г. През 1988-1990 г. е ординатор и завеждащ отделение „Епидемиология” в ХЕИ в Перник. Редовен докторант в НЦЗПБ, лаборатория Моноклонални антитела от 1990. Доктор по имунология от 1994 г. с дисертация: „Получаване и характеризиране на моноклонални антитела срещу антигени на човешки В-лимфоцити”. Придобита специалност клинична имунология през 1995 г. Специализира в Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания на Франция (INSERM) през 1997-1998. В НЦЗПБ работи от 1994 г. – последователно като научен сътрудник II-I ст. и доцент към Централна имунологична лаборатория. Била е старши изследовател в INSERM в екип по имунодерматология и туморна имунология (1999-2001 г.) и асоцииран професор към Медицинския факултет на Университет Париж-12 и Отделението по клинична имунология на Университетска болница „А. Мондор”, Кретей, Франция (2006-2007 и 2012 г.). Консултант към програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” на МЗ  (2008-2011 г.). Завеждащ Национална референтна лаборатория по имунология и отдел „Имунология и алергология“ от 1.01.2012 г. Председател на Експертния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ от 2104 г. Автор е на над 80 научни публикации в областта на регулацията и модулацията на клетъчния имунен отговор и неговите нарушения в хода на хронични инфекции. Член на Българската асоциация по клинична имунология, Европейския съюз на имунологичните дружества, Европейската мрежа по флоуцитометрия, Международното дружество по СПИН. Съпредседател е на секция „Имунология” към СУБ от 2014 г.