В Националния център по заразни и паразитни болести е започнало проучване на първите имунизирани здравни работници от началото на годината. Вече има наблюдения до един месец след пълния курс на ваксинация.
„Най-важното, върху което ще се фокусираме, са клетките на имунната памет, от които зависи качеството и продължителността на нашата защита“, каза в „Тази сутрин“ проф. Мария Николова, клиничен имунолог в Националния център по заразни и паразитни болести.
„Данните на производителите са, че от две до три седмици след първата доза вече има начало на специфична защита. Но трябва да се има предвид, че при 60-70% от имунизираните има достатъчно ниво на неутрализиращи антитела и в много по-нисък процент достатъчно ниво на клетъчен имунитет. След втората доза вече има значително ниво антитела и над 90% специфичен клетъчен отговор“, обясни проф. Николова.
По думите й интересното е, че има значителни количествени разлики в индивидуалния клетъчен отговор. Това предстои да бъде изследвано, както и неговата връзка с формирането и качеството на имунната памет.
Защо се случва заразяване между първата и втората доза?
„Първата инжекция не трябва да ви кара да се чувствате защитени, защото има реален шанс да не развиете достатъчно силна защита след една доза. Има и шанс да сте били носител на вируса по време на имунизацията, макар и клинично да не се е проявила инфекцията“, поясни проф. Мария Николова.
Има ли шанс да се заразим след втората доза?
„Ефективността на ваксините е съобщена след съответните клинични проучвания. Все пак тя не е 100%“, каза клиничният имунолог.
Ако хората се заразят след ваксина, по-леко ли ще изкарат заболяването?
„Това е основният принцип, на който работи ваксината. Единият резултат от клиничните проучвания е степента на защита от симптоматична инфекция, а вторият – степента на защита от тежко прекарване с усложнени хоспитализации. В втория случай процентът гони 100, а в първия той е по-нисък“, поясни проф. Николова
Какъв е имунитетът след преболедуване и след ваксиниране?
„Елементарната логика би следвала - 95% ефективност на ваксината и 100% при преболедували. Това обаче не е точно така, защото имунният отговор, който се развива в хода на заболяването, не е непременно качествен. Той зависи от количеството вирус, който е попаднал в организма. От това как организмът ще се справи с инфекцията – тежко или леко ще преболедува. Има достатъчно доказателства, че една лека, безсимптомно прекарана инфекция не оставя много траен имунитет“, обясни клиничният имунолог.
Кога ваксините ще бъдат разрешени и за деца?
Вече текат такива проучвания. В САЩ се говори за края на тази календарна година и може би началото на следващата.
Най-фрапиращата фалшива новина по отношение на ваксините, която е чула, е че ваксините водят до стерилитет.
Важно е кой говори
Проф. д-р Мария Николова, дмн. завършва Висшия медицински институт в София, специалност „Медицина“ през 1987 г. През 1988-1990 г. е ординатор и завеждащ отделение „Епидемиология” в ХЕИ в Перник. Редовен докторант в НЦЗПБ, лаборатория Моноклонални антитела от 1990. Доктор по имунология от 1994 г. с дисертация: „Получаване и характеризиране на моноклонални антитела срещу антигени на човешки В-лимфоцити”. Придобита специалност клинична имунология през 1995 г. Специализира в Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания на Франция (INSERM) през 1997-1998. В НЦЗПБ работи от 1994 г. – последователно като научен сътрудник II-I ст. и доцент към Централна имунологична лаборатория. Била е старши изследовател в INSERM в екип по имунодерматология и туморна имунология (1999-2001 г.) и асоцииран професор към Медицинския факултет на Университет Париж-12 и Отделението по клинична имунология на Университетска болница „А. Мондор”, Кретей, Франция (2006-2007 и 2012 г.). Консултант към програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” на МЗ (2008-2011 г.). Завеждащ Национална референтна лаборатория по имунология и отдел „Имунология и алергология“ от 1.01.2012 г. Председател на Експертния съвет по ХИВ/СПИН и СПИ от 2104 г. Автор е на над 80 научни публикации в областта на регулацията и модулацията на клетъчния имунен отговор и неговите нарушения в хода на хронични инфекции. Член на Българската асоциация по клинична имунология, Европейския съюз на имунологичните дружества, Европейската мрежа по флоуцитометрия, Международното дружество по СПИН. Съпредседател е на секция „Имунология” към СУБ от 2014 г.
