Един от най-задаваните въпроси е колко дълго ще ни пазят ваксините от заболяването. Съответно - колко често ще се налага да се си ги поставяме.

България, независимо от производителите на ваксини, ще проучва колко дълго трае защитата от тях.

Клиничен имунолог: Има значителни разлики в индивидуалния клетъчен отговор при ваксинираните

Изследването у нас

Водещи имунологични лаборатории у нас ще проследят поне 1000 българи, които са се ваксинирали срещу COVID-19. Проследяването ще е в рамките на 2 години след поставяне на ваксината и ще даде отговор на въпроса каква защита са изградили тези хора и за колко дълго. 

Дни преди пълното затваряне: Все повече болни от коронавирус, малък интерес за ваксиниране

„Обществото се вълнува от това дали ваксинираните изграждат определен тип имунен отговор и най-вече каква е продължителността на този имунен отговор. Всяка една страна, заради големия обществен интерес към ваксинирането, би могла да извърши подобен род изследвания, които  да са независими от други източници“, коментира ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева.

Доброволците, включени в проекта, ще бъдат изследвани периодично, за да се проверява наличието на т.нар. „неутрализиращи антитела“ у тях. Имунният отговор обаче зависи не само от тях, но и от производството на специфични клетки, които възникват в резултат на ваксина или боледуване. Затова те също ще се проучват.

Проучване в САЩ: Ваксината на

„Фокусът на нашия интерес е насочен и към изследване на клетките на имунната система – това са т.нар.  Т и Б лимфоцити , за които вече има данни, че те продължават да съществуват и да се образуват дори тогава когато неутрализиращите антитела спадат. Нещо повече – сред тези клетки има и клетки на имунната памет и за нас е много важно да знаем колко време ще трае тази имунна памет след ваксиниране“, обяснява проф. Мурджева.

Вече се работи

Все още се чака решението на държавата за финансирането на проекта. Междувременно, материал от първите доброволци вече е взет и се съхранява при специални условия.

„Тук сме в лабораторията и съхраняваме за целите на проекта серуми и клетки на ваксинирани при минус 70 градуса. Вече имаме от 160 души пациенти, затова се съхраняват така, защото предстои поетапно размразяване и провеждане на изследванията. Тук са пробите от клетките, в крио епруветка, етикетирани за всеки пациент. Тук имаме серуми и плазма, също са номерирани за отделните пациенти“, описва д-р Мартина Божкова, специализант по клинична имунология.

Хората, които ще бъдат проследявани, ще попълват и специално създаден въпросник. Чрез него ще се събере информация колко от тях след ваксинирането все пак са проявили симптоми на заболяването.

„Нашата цел ще бъде да отсеем дали наистина тези симптоми на респираторна инфекция при имунизираните се дължат на ковид или друг патоген“, посочва проф. Ани Кеворкян от катедралата по епидемиология и медицина на бедствените ситуация в МУ – Пловдив.

От хората ще се събира и информация за възникнали нежелани реакции след ваксината, която след това ще се обработва и анализира.

Защо трябва да знаем

„Противниците на ваксинациите твърдят, че такъв колективен имунитет може да бъде постигнат чрез преболедуване от COVID-19, действително преболедуването от заболяването дава имунен отговор, но трябва ли да излагаме населението на нашата страна на болестта след като знаем, че тя дава много  сериозни последици в организма, след като знаем, че тежките форми на заболяването може да стигнат до летален изход, до смърт на пациентите“, подчертава проф. Мурджева.

Проф. Кеворкян отбелязва, че „ако ние не постигнем висок имунизационен обхват, рискуваме да влезем в един постоянен цикъл от пикове и спадове в разпространението на коронавируса, той няма да ни остави лесно. И съответно с всички медицински последици – които са страдание, болест, които са свързани с хоспитализация и за съжалени и с летален изход."

А това трябва да стане бързо.

На базата на данни от различни проучвания, провеждани досега, специалистите предполагат,  че защитата от ваксините срещу COVID-19, ще трае над 6 месеца, по-вероятно е трайността да е дори над година.

Производителите на ваксини също проследяват доброволците, които са били включени в клиничните изпитвания. Така че те също ще дадат информация колко дълго трае защитата срещу COVID-19.

Важно е кой говори

Проф. д-р Ани Керворкян, дм е със специалност Епидемиология на инфекциозните болести (от 2005 г.); ръководител Катедра Епидемиология и МБС, Медицински университет-Пловдив; Член на УС на БНДЕИНБ (Българско научно дружество по Епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести); Член на УС на БУЛНОЗО (Българска асоциация за превенция и контрол на нозокомиалните инфекции).

Проф. д-р Мариана Атанасова Мурджева е ръководител на Катедрата по Микробиология и имунология при Медицински университет - Пловдив и Началник на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив. Ректор на МУ-Пловдив от 2019 г., главен координатор на Експертния съвет по клинична имунология и заместник-председател на Българската асоциация на клиничните микробиолози. Завършила е медицина в МУ-Пловдив, има две специалности - микробиология и клинична имунология, магистратура по здравен мениджмънт. Специализирала е в Лондон, Будапеща, Наймиген, Тюбинген. С над 250 научни публикации, повече от 500 цитирания, съавтор на учебници и учебни помагала за студенти и специализанти по медицина.