Излезе най-новото издание „Речник на новите думи в българския език“. То е дело на авторски колектив от Института по български език към БАН. Това е трета част от серията справочници, които се издават от 2001 г. насам, в които се записват най-новите попълнения в българската лексика.
„Една дума става част от лексиката, когато стане позната на по-голямата част от хората или на всички, които говорят дадения език. Употребява се активно и попадне в тълковните речници. Тогава говорим, че тя вече е пълноценен елемент на нашия речников състав“, обясни в „Тази сутрин“ проф. Диана Благоева от Института за български език към БАН.
Преди да се стигне до този етап обаче, думата преминава през няколко стадия на развитие. Тя възниква, за известно време се актуализира и когато е все още нова не влиза в общите тълковни речници, а в т. нар. речници на новите думи.
Проф. Благоева обаче уточни, че не всички нови думи утвърждават употребата си, защото някои от тях отпадат и губят своята актуалност.
Ето кои са част от новите думи в българския език:
„Едва ли някой ще се изненада от това, че през последните десетилетия основният източник на лексикално влияние върху българския език е английският. Навлизайки в нашия език тези думи обаче се адаптират. Думата придобива род, форми за множествено число, членува се – тоест приспособява се към нашата граматична система“, поясни проф. Диана Благоева.
Интересна нова дума е „киберхондрик“. Това е човек, който четейки много медицински новини и материали в интернет пространството, си измисля сам болести и си поставя диагнози.
