България вероятно ще се присъедини към еврозоната по-късно през 2025 година. Такива бяха прогнозите на управителя на БНБ - Димитър Радев, който говори пред БТА във Вашинготон, където се провеждат пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд. Бившият зам.-министър на икономиката, Никола Янков обясни в предаването „Тази сутрин“ какви са пречките пред България за влизане в евросъюза и защо се бавим с приема.

„Изказването на Димитър Радев е достойно за съжаление защото то показва, че България се отказва самостоятелно за пореден път. Тоест това не е нещо, което се случва извън нас. Ние два пъти се отказваме – без причина и без дебат“, каза той.

Според него решението да не се присъединим към еврозоната през 2023 г. и сега е изцяло по воля на правителството, а не защото не сме успели да покрием изискванията за прием. Той вярва, че както през 2021 г., така и сега сме изпълнявали всички критерии.  

„Ние имаме пътна карта, на която пише, че заедно с Хърватия на 1 януари 2023 г. ще сме в еврозоната. Не сме защото ние решихме да не сме. 2021 г. България изпълняваше всички критерии, аз твърдя, че и в момента изпълняваме всички критерии. Това е политическо решение на сегашното правителство и на ръководството на БНБ“, обясни още той.

„Всички предприемачи са „за“ еврозоната. Парламентът е този, който започна да излъчва несигурност и спря антиинфлационните мерки. А в момента сме пред избори и администрацията спира да работи тотално – тя се блокира, защото чака да види какво ще бъде, какъв вятър ще духа след тези избори и сме в такова положение: нито напред, нито назад“, казва Красимир Дачев, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата.

По думите му в момент на предстоящите избори 2 в 1 няма кой да ни приеме където и да било, включително еврозоната. Никола Янков пък обясни, че административните проблеми не са толкова големи, в сравнение с липсата на преговорен екип, който да ни представя пред ЕС за влизане в еврозоната.  

„Знаете ли как се казва човекът, който е главният преговарящ на България с ЕК и Европейската централна банка? Не го знаете, нали, защото няма такъв. Когато България се присъединяваше към ЕС и към НАТО през 2001г. и 2004г. имаше екипи, които затваряха преговорни глави, имаше отговорници за всяка една преговорна глава, над 20 на брой, имаше отчет към МС на текуща база, обществото знаеше какво се случва, имаше и главен преговарящ с ЕС, който оглаждаше политическите противници на България“, обясни Никола Янков.

„Инфлацията не е причина да не влезем на 1 януари, това са политически разговори. Хърватия не изпълняваше критерия за бюджетен дефицит. Защо сами се застрелваме в краката през цялото време, защо си го повтаряме това, кой ни е казал, че няма да ни приемат заради инфлацията, как се казва този човек, къде стои и каква му е позицията? Няма такива глупости, всичко е липсата на политическа воля у нас и на БНБ“, каза още той.

Хърватия се изкачи на първо място сред страните от еврозоната по размер на инфлацията. Към края на март инфлацията в Хърватия е 4,9%, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. 

„Хората дефакто носят квази евро в джоба си, защото лева е вързан за еврото доста твърдо. Въпросът е, че допълнителните изгоди да бъдем пълни членове с всичките права и участие в процесите, които управляват еврото, за тях е нужно да сме изцяло в еврозоната. Иначе ако има някакви макроикономически ефекти от това, че лева е свързан с еврото отдавна са изконсумирани от бизнеса, и от хората, каза Левон Хампарцумян.

Продължи да четеш