Новите технологии вече променят начина, по който работим, учим, а дори и мислим. Според доклад на Станфордския университет 53% от хората, или всеки втори, вече използва изкуствен интелект.

Как обаче да накараме AI да мисли с нас, а не вместо нас? Изкуственият интелект може да напише всяко есе и да реши всяко уравнение за секунди. Именно тогава преписването се превръща в най-бързия път към интелектуалното изоставане, казват експерти.

За десетокласника Александър Славов лесният път никога не е бил вариант. Той не оставя изкуствения интелект да решава задачите вместо него, а го използва като опонент. И така преминава от „Реши ми задачата“ към „Оспори решението ми“.

„Да го използваме като помощник, а не като някакъв работник, който ни помага да направим всичко. Тоест, той трябва да не ни върши цялата работа. Вместо да го питаме „Реши ми домашното“, трябва да го питаме: „Дай ми една подсказка“ или пък „Оспори решението ми, намери ми слабите страни, помогни ми аз да разбера как се решава тази задача“, казва Александър Славов, ученик в 10 клас.

Александър започва да използва активно изкуствения интелект още през 2022 г.

„Моят учител по история каза: „Излезе изкуственият интелект, трябва да го питаме нещо“. И аз си го изтеглих и го питах кой е Васил Левски. И той ми каза, че Васил Левски е някакъв, какъв беше, руски актьор или нещо такова. Абсолютно обърка всичко. И тогава вече съвсем ми стана интересно, защото видях, че това нещо е по-близко до нас, отколкото си мислех“, разказва Александър Славов.

В експеримент се вижда как да се зададат правилните команди на изкуствения интелект, така че да се получи желаният отговор.

При първия опит е зададен само един въпрос — да даде информация за река Дунав. Моделът извежда твърдение, което обаче изглежда общо и не покрива очакванията.

„Системата събира цялото световно знание, но тя не е персонализирана, не познава нашите лични преживявания. За да може да имате качествени отговори, със сигурност трябва да дадете описание на вашата специфична среда, да кажете какви са ограниченията, които очаквате в отговор, и да сложите забрани“, казва Ясен Танев, експерт по киберсигурност.

При втория опит са спазени няколко прости правила — задава се в каква роля да влезе изкуственият интелект и каква задача да изпълни. Добавя се контекст и желана структура. За по-голяма яснота се посочват конкретни примери и какво да не съдържа генерираният отговор.

След секунди вече се получава коренно различен отговор.

„Ще ви дам пример, ако говорим за семейния бюджет. Ако му зададете въпрос как да започне да харчи по-малко, той вероятно ще ви даде общочовешка статистика за това как можете да ограничите разходите си. Вторият вариант е да му кажете: „Това са разходите, които имам на месечна база от Excel файл. Проучи начина, по който мога да получа по-добри цени или разходи, които мога да огранича“. Тук му давате опции да съкрати или да подобри бюджета ви. Но ако искате да бъдете наистина разумни, е много важно да му кажете: „Но разходите, които са свързани с лекарства, храна и семейство, недей да ги ограничаваш, защото те са жизненоважни“. И тук границата между машина и човек преминава към партньорството между човека и един нов дигитален субект в живота ни“, посочва Ясен Танев.

45% от отговорите, генерирани от изкуствен интелект, съдържат грешни твърдения или неточности. Това показва международно изследване на Европейския съюз за радио и телевизия и BBC.

„Много важно е, когато изкуственият интелект ни дава някакви твърдения, много често да му искаме източници. Тогава, когато моделите халюцинират, което още изобщо не сме победили, този техен недостатък на езиковите модели, всъщност да ги караме да ни дават източници. Да търсят в интернет, да ни кажат: „Това го взех от тази статия“. И най-вече, това, което казах — да го караме да ни помага ние да мислим, а не да ни върши работата напълно. Защото тогава ние не можем да мислим“, казва Александър Славов.

Изкуственият интелект може да ни даде всички отговори на света, но от нас зависи дали ще зададем правилните въпроси. Защото в ерата на машините най-мощното оръжие остава способността на човека да мисли.

Изкуственият интелект може да бъде наш домашен асистент

Всички ние имаме документи вкъщи – фактури, гаранции, разписки, застраховки, за които започваме да си мислим кога изтичат. Често изпускаме срокове. Изкуственият интелект може да ни бъде полезен, за да не изпускаме тези срокове, падежи и плащания.

Как да го направим?

Ще го направим, като започнем оттам да снимаме всеки един документ, който имаме вкъщи. Тук много важно е да скрием всички лични данни, защото всички платформи за изкуствен интелект, колкото и да са повишили сигурността си в последно време, отново важи правилото, че веднъж в интернет, завинаги в интернет.

Така че е най-добре, когато снимаме документите и направим една дигитална папка на нашия компютър, винаги да скриваме всякаква чувствителна информация, като лични данни.

Втората стъпка е да качим тази папка, която сме направили, в приложение за изкуствен интелект по наш избор. Има много вече на пазара.

И третата стъпка е да напишем промпт. Тоест да му кажем какво искаме да направим с тези данни. Да му зададем задача. Например: „Направи ми таблица, която да включва колони, редове, дати, срок, сума, кога изтича даденият документ, задължително вида на документа.“

И така получаваме и резултата. Изкуственият интелект всъщност ни генерира една таблица, която вътре може да съхранява всички наши документи.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google