Фигурата на вечния длъжник няма да изчезне въпреки законовите поправки. Такава прогноза направи в „Тази сутрин“ съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев. По думите му съществува обща забрана за обратно действие на закона или едни права, които са придобити, не могат да се отнемат заради нововъведено условие. 

Според него нормативните поправки могат да се оспорят пред Конституционния съд. Той даде пример с давностния срок на отпуските. 

Проблемът с „вечния длъжник“: Колекторските фирми определиха законовите промени като „работа на парче“

„След 2010 г., вече придобитите отпуски – Конституционният съд каза, че правото на отпуск, както правото на вземане, е конституционно гарантирано“, посочи Георгиев и допълни, че текстовете за 10-годишната абсолютна давност важат само за договори. 

Той обясни, че при неизпълнение на контракт – той може да бъде анулиран, но платените по него суми не влизат в обхвата на 10-годишната давност. Магистратът уточни, че при един ипотечен кредит, ако той не се погасява 10 г. – изчезва. 

„Банката може да реши или да не прави нищо – да трупа вноски, или да ги събира на части. Или да развали договора, като губи договорната лихва, с надеждата поне във времето да събере тези пари. Няма изрично изключение на принципа, че давността не се прилага служебно от съда – ако се образува съдебен процес, длъжникът трябва да възрази“, обясни магистратът. 

Ковачева: Абсолютната давност е само първа стъпка за проблема с

Съдия Георгиев допълни, че поправките за давността са лесно заобиколими от юристите на фирмите за кредити. По-трудно ще бъде само за частните лица, като даде пример с делата по делба на имущество. 

„Това са парични претенции. Вие сте построили нещо в един наследствен имот с вашите роднини. Ако при делбата този имот не отиде във ваши ръце, съответно те ви дължат пари за подобрението – това е парично вземане и то не попада в изключенията, които законодателят посочи. Ако за 10 г. вие не ги съберете – губите тези пари“, уточни той. 

Съдията допълни, че Законът за личния фалит урежда по-добре нормативната рамка за вечния длъжник. Той допълни, че в този случай се следи дали длъжникът е добросъвестен – ако се скрият активи, се губи възможността за освобождаване от дълговете.