"Странно е отношението на българската изпълнителна власт към българската прокуратура. При встъпването си в длъжност правосъдният министър заяви, че основната ѝ цел е да бъде впрегнат целия държавен инструментариум в борба с прокуратурата и конкретно с главния прокурор. Включително и с финансови инструменти, което стана факт с приемането на Закона за държавния бюджет, където бюджетът на съдебната власт беше орязан с 20 млн. лв.".
Това коментира в „Тази сутрин“ зам.-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров.
„Искаме борба с организираната престъпност и с корупцията по високите етажи на властта, но намаляваме бюджета на институциите, които се борят с това нещо и направо ги закриваме“, добави той.
По думите му целта е някои съдебни производства срещу организирани престъпни групи да приключат с „благоприятен изход“ на обвиняемите и подсъдимите по тях.
„Срещу тримата големи в съдебната власт дисциплинарно производство не може да се води. Няма разписани в закона правила каква е процедурата, когато бъде внесено искане за предсрочно отстраняване на тримата големи. Това не е проблем на ВСС“, заяви още Ясен Тодоров.
Закриване на спецправосъдието
Вчера след почти 9 часа дебати парламентарната правна комисия прие на първо четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за съдебната власт, с които се закриват Специализираният наказателен съд, Апелативният специализиран наказателен съд и съответните им прокуратури.
„Аз съм втрещен и силно притеснен от работата на Комисията по конституционни и правни въпроси. Първо, вчера тя разглеждаше законопроект, внесен от министър-председателя в Народното събрание, предоставяйки решение от 2 март. Убедено твърдя, че на този ден Министерски съвет не е взимал такова решение, защото в дневния ред не е имало включена такава точка“, заяви по темата Ясен Тодоров.
Той разказа, че се е поразровил в електронната информационна система на МС.
„Установих, че МС е единственият колективен орган в България, при който не се гласува дневният ред на заседанията му и председателстващият съвета може да вкарва в заседанието, каквато и да се реши точка по всяко време. Това е абсолютно невъзможно във ВСС и НС“, каза зам.-директорът на Националната следствена служба.
По думите му решението за закриването на специализираните съд и прокуратура е било взето от правната комисия преди заседанието и „изказванията и мненията на представителите на органите на съдебната власт са нямали никакво значение“.
„Проблемите в специализираното правосъдие, такива има, дойдоха от натоварването му с допълнителни ангажименти и най-вече с делата за корупция по високите етажи на властта, които им бяха възложени през 2017 г.“, заяви той.
Според Тодоров борбата с организираната престъпност е на много високо ниво и резултатите са много добри.
„Бяха представени на уважаемите народни представители всички доклади от 2012 г. до 2021 г., първоначално по механизма за сътрудничество и мерки и след това по механизма за върховенството на закона, където доверието към тези спецструктури градира положително“, поясни той.
Европейският главен прокурор
Според Ясен Тодоров европейският главен прокурор Лаура Кьовеши никога няма да направи политическо изказване и да критикува работата на изпълнителната и на съдебната власт.
„Тя каза: „Ще работя с всички, искам да получавам сигнали, нормално е да има сигнали за нарушения, те се проверяват и това се прави от българските делегирани прокурори, които надявам се да си вършат добре работата“, заяви още той.
