Представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България ще се срещнат с новия министър на икономиката по-късно днес във връзка с новия спасителен план, който обяви правителството.
Над 1,1 милиарда лева ще насочи държавата за преодоляване на кризата с COVID-19. Средствата са разпределени в два пакета - единият социален, а другият - икономически.
За социални разходи ще се насочат 732 милиона лева, а в подкрепа на икономиката - над 430 милиона лева. Не се предвижда взимане на заеми.
За справяне с кризата всеки пенсионер ще получи по 50 лева допълнителна добавка през следващите три месеца.
По 1000 лева месечно ще продължи да се плаща на медицинските специалисти на първа линия до края на годината. Отделно от това всички борещи се с вируса - както от здравното ведомство, така и от социалното и вътрешното министерство, ще получат 30-процентно увеличение на заплатите от 1 август.
За насърчаване на инвестициите ще се отпуснат допълнително 9,5 милиона лева. От 20% на 9% ще се намали ДДС и за туроператорите за случайните превози. Очаква се налогът за търговия на вино и бира да стане също 9%
„Работодателските организации имат нужда от доразработване и прецизиране на мерките на правителството. Там проблемът не е в парите, а в административния капацитет да стигнат бързо до хората“, обясни в „Тази сутрин“ председателят на асоциацията Васил Велев.
Ще бъдат поставени и редица други въпроси, които не са свързани с даване на пари.
„Разплащането с бизнеса е важна антикризисна мярка. В такава ситуация трябва да се влее ликвидност, а не да се издърпа ликвидност от икономиката. Това беше едно от първите ни предложения, които направихме още от март месец. Сега се взеха мерки да се разплати правителството“, обясни още Велев.
„Подкрепата на заетостта е най-важната мярка за бизнеса. Най-ценният капитал на всяка компания са хората. В момента имаме дизайн на мярката „60/40“ до края на септември. Ако през септември не знаем какъв е дизайнът от 1 октомври, е възможно отново да се пристъпи към съкращения. Затова нашият апел е да се разработи трайно антикризисно законодателство, а не да се пише на три месеца на коляно“, на мнение е той.
Според него обявените мерки са добри, но трябва да се държи сметка за средносрочната перспектива, тъй като другата година ще е по-тежка като справяне с дефицита в бюджета.
„Дори и малко закъснели, тези мерки са правилни и ценни. Към тях трябва да добавим час по-скоро нов пакет от това, което идва от ЕС“, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
