Омбудсманът Диана Ковачева е новият ни съдия в Европейския съд по правата на човека. Този международен съд е един от малкото, които допускат всеки пострадал човек да осъди всяка държава, нарушила Европейската конвенция за правата на човека.

Репортерът на bTV Новините Канна Рачева разговаря с Диана Ковачева.

Как Ви хрумна да участвате?

Диана Ковачева: Това е моя студентска мечта. Аз бях студентка през 1993 г., когато България току-що се беше присъединила към Съвета на Европа, Европейската конвенция за правата на човека беше много нова. В юридическия факултет на Софийския университет разговорите между нас студентите много често бяха свързани с тази нова за България конвенция. И за мен това беше мечта. Аз още тогава си представях, че върхът в кариерата на един юрист е да бъде съдия в Европейския съд по правата на човека.

За политически избор ли става дума?

Диана Ковачева: Кампанията беше много тежка наистина, процедурата отне цяла година. Най-напред искам да кажа, че в нито един момент аз не съм била обвързана с политическа партия, не съм била член на партия. Винаги съм била експерт, включително в качеството ми на министър на правосъдието аз бях поканена като експерт, който идва от неправителствена международна организация. А изборът се състоя в ПАСЕ. Изслушването беше пред депутати, и изборът беше в асамблеята на Съвета на Европа. Така че при всички случаи ПАСЕ реши. Това беше една битка, която се случи между трима достойни кандидати според мен. Мисля, че България беше добре представена в този случай със силни кандидати.

Кои според Вас са най-актуалните, най-важните тенденции в дейността на ЕСПЧ?

Диана Ковачева: Интересното и ценното и в конвенцията, и в съда всъщност е, че конвенцията е един жив инструмент. Тя се развива и немалка част, които в са в дневен ред на съда, на практика не са били съществуващи, когато конвенцията е приета 50-те години на миналия век. Съвременни тенденции и проблеми като домашното насилие например е в дневния ред в съда. България за съжаление е осъждана неколкократно точно заради това, че не са предприети оперативни, превантивни мерки, за да се вземат предвид оплакванията на жертвите. По тази причина аз и като омбудсман много се занимавам с темата за домашното насилие. Беше прието от парламента и моето предложение да отпадне системния характер в Наказателния кодекс при наказването на престъпления, извършени в условията на домашно насилие. Затова и ЕСПЧ се занимава с тази тема. Наред с нея има и много традиционни, каквото е например ефективното разследване. В България това е един от проблемите, заради които тя често е осъждана.

Зачестяват и делата за насилие между деца.

Диана Ковачева: Така е, това са казуси, които са на дневен ред на омбудсмана. При мен идват тези дела, обикновено преди да тръгнат за Страсбург, защото пък омбудсманът е последната надежда на хората в България. На практика след институцията на омбудсмана делото всъщност преминава в Страсбург. Много са тези жалби, свързани и с право на собственост и с реституции, които стигат до ЕСПЧ – там  България също често е критикувана. И делата, свързани с деца и насилие между деца – една тема, която е на дневен ред. Това е комплексен проблем, свързан е и с училището, и със семейството, и със съвременния натоварен живот.

Какво е Вашето мнение за индивидуалната жалба в Конституционния съд?

Диана Ковачева: Категорично подкрепям. И като омбудсман, и като юрист подкрепям. И в чисто човешки план подкрепям, защото смятам, че това е възможността на всеки човек, който смята, че неговите права са засегнати, по начин, по който Конституционният съд може да се намеси и да разреши проблема. Мисля, че е важно да има индивидуална конституционна жалба – тя е факт за много европейски държави и на практика изключително критично за КС вероятно ще бъде, защото много ще се увеличи броят на жалбите.

Вашето мнение за избора на двамата новоизбрани конституционни съдии?

Диана Ковачева: Аз като омбудсман не мога да се намеся в този избор. Това е политически избор, избор на Народното събрание. Така че решението е взето там и то е такова, каквото е. Така че моята позиция е, че народните представители имат думата в този случай. Много е важен балансът между институциите и аз смятам, че тогава, когато критичните бележки допринасят за обществения дебат – всички печелим. Нека да се чуват различни мнения – аз целя това. Спомняме си случай, в който клетвата е пропадала, но така или иначе са различни институциите, които избират съдиите в Конституционния съд. Това според мен води до един баланс между силите – различни видове специалисти, а според мен законът трябва да се приложи такъв, какъвто е. Тогава критиките бяха свързани не толкова с професионални качества, всичко беше на плоскостта на репутацията. Беше много по-различен казусът тогава и смятам, че беше решен правилно. Аз лично тогава застанах зад тази позиция.