На 21 г. една млада жена, лишена в детството си от майчина грижа, губи посоката в живота и се хвърля пред влак. Антония Спасова оцеля, но остана без крака.
Месеци по-късно Антония печели две държавни първенства по тенис на маса и мечтае да покори и европейския връх.
Антония е пето дете в семейството. Когато е на 7 г., е дадена за отглеждане в социален дом в плевенското село Тотлебен.
Там среща приятели. Завършва курс по фризьорство.
През лятото с още две деца от дома работи като сервитьорка в Слънчев бряг. И докато за хората около нея животът ѝ изглежда вече подреден, тя губи смисъл.
Изпада в отчаяние и действа импулсивно.
В болницата до Антония са приятелите ѝ от дома. И работодателката ѝ. А младата жена иска да живее.
Сега Антония работи като портиер в Младежкия културен център.
А мечтае да стане шампион по тенис на маса. И няма търпение да получи новите си протези.
Партньор в тренировките на Антония е Иван, който не чува нищо, но я усеща. И след тренировката Иван е до Антония. Помага ѝ да слезе по стълбите.
С усмивката и доброто си сърце Тони стъпва вече по-уверено в живота си.
