Уестминстърският дворец - или иначе казано британският парламент, е една от най-популярните и ключови сгради в Лондон. Със своята готическа архитектура и разположение край бреговете на Темза е и една от най-красивите сгради във Великобритания. Интересен факт е, че през 1834 г. пожар унищожава почти цялата конструкция.

На този ден шест години по-късно започва изграждането на двореца отново. В огромната му сграда влизат общо 1100 стаи, 100 стълби и 5 км коридори. Специално внимание заслужава една от дворцовите кули, наричана  основната камбана или Биг Бен. 96-метровата часовникова кула е превърната в емблема на парламентарната демокрация и туристически символ. Атракцията е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство и повече от век е сборен пункт за всички национални празненства и чествания.

В последните 4 години часовниковата кула е обгърната в скеле заради ремонти на гигантския часовник, които приключват в края на тази година. Ако имате късмет, през август и септември, когато парламентът е затворен, можете да направите обиколка с екскурзовод на сградата.

Лудвиг ван Бетовен завършва прочутото си произведение „За Елиза“

Въпреки турбулентната си история сградата продължава своя живот. Вечен живот е отреден и на следващото събитие с музикален привкус, за което разказвам сега. 

На този ден през 1810 година Лудвиг ван Бетовен завършва прочутото си произведение „За Елиза“. Ако сте се питали коя е Елиза – то вариантите са три. Първият е, че всъщност истинското име на произведението е "За Тереза" – посветено на жената, на която великият композитор предлага брак. Във втория вариант също се говори за жена, с която е имал интимни отношения.

Третата версия допуска, че произведението може би е посветено на приятелката му Елиза Баренсфелд. Друг любопитен факт от живота на гениалния композитор е, че Бетовен създава, но не дава името на Лунната соната. Той я нарекъл просто Соната №14. Поетичното название дава творецът Лудвиг Релщаб, който слушал сонатата на светлината на луната над езерото Люцерн и се вдъхновил.

И още малко от интимния свят на Бетовен, който впечатлявал със своя чудат и педантичен характер. Всяка сутрин се измивал грижливо с една кана вода, след което отброявал точно 60 зърна за сутрешното си кафе.