Европа е на вълните на 16-о футболно първенство, което ще премине през 11 различни града в 10 държави, а на 15 юни 1954 г., точно половин век след създаването на ФИФА – в Базел се пръква и европейската централа УЕФА.
Това става след консултации между италиански, френски и белгийски асоциации. До 1959 г. главната централа е разположена в Париж, а от 1995 г. седалището се премества трайно в Нион, Швейцария.
Първоначално съставът на Европейският футболен съюз е от 25 страни, а след 90-те членуващите рязко нарастват на 55 страни.
Kак става това, при положение че на политическата карта има точно 50 независими държави? Част от членките на УЕФА не са суверенни държави, но са под контрол на по-голяма призната суверенна държава в контекста на международното право. Те включват 4-те съставни страни във Великобритания - Англия, Северна Ирландия, Уелс, Шотландия, както и Гибралтар и Фарьорските острови. Има и трансконтинентални държави - Армения, Азербайджан, Грузия, Русия, Турция, както и азиатските Казахстан и Израел.
Едно от първите големи мероприятия, които администрира УЕФА след основаването си, е юношеският шампионат за футболисти до 19 години – с домакин България, която пред 1959 г. успява и да спечели престижната купа с победа над Италия пред 50 000 зрители на стадион "Васил Левски".
На 15 юни 1969 г. по време на премиера на пиесата на Георги Марков "Аз бях той" в Сатиричния театър представлението е спряно и забранено. Това кара известния писател и сценарист да напусне страната, за да избегне преследване.
След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английската обществена станция "Би Би Си", американската "Свободна Европа" и германската "Дойче веле". В периода 1975-1978 г. Марков създава "Задочни репортажи" — очерци и анализи за живота в социалистическа България, които се излъчват всяка седмица по Радио "Свободна Европа" с критики към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков.
Това пък е предполагаемата причина за драматичната развръзка, която се разиграва в английската столица. На 7 септември 1978 г. срещу Марков е извършено покушение, замаскирано като уличен инцидент, при който писателят е прострелян с миниатюрна отровна сачма. След няколко дни на безуспешни опити за лечение Георги Марков издъхва на 11 септември 1978 г.
Убийството му предизвиква много широк обществен резонанс и става известно като „българския чадър“. Разследването му се води както в Обединеното кралство, така и в България, но е безрезултатно. Не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител.
