На 15 септември учебната година започва присъствено, но не само за учениците, а и за писателя-есеист Георги Марков. Биографични бележки и откъси от „Задочни репортажи“ ще бъдат включени в учебниците по литература за X и XI клас.
Остава обаче извън задължителната програма - учениците няма да бъдат изпитвани върху творчеството и биографията му. Учителка от Добрич обаче включва Марков в часовете си още преди творчеството на писателя официално да стане част от програмата.
„Георги Марков го преподавам от близо 10 години. Позволявам си да преподавам определени есета тогава, когато имам възможност или в час на класа. Нямам достатъчно време, когато имам упражнения, си позволявам четене с разбиране. Съвсем нормално, младите хора са непредубедени“, разказва Диана Боева.
Бъдещите абитуриенти Симона и Иван вече са опознали света на Марков през есетата и писмата му. Писателят ги впечатлява с искреността и откровеността си: „Според мен той трябва да бъде изучаван, защото дава много поводи за критика и ни кара да мислим извън кутията“, смята Симона.
Според Диана Боева начинът, по който Марков борави с езика, е една от основните причини за изучаването му в клас.
„Важно е защо се връщаме към тези текстове. Защото те смайват със своята потресаваща актуалност. Човек си задава дали Георги Марков е бил толкова прозорлив, колкото Джордж Оруел или ние сме се променили твърде малко“, отбелязва философът и публицист Тони Николов.
Той е съставител на най-новите сборници с непубликувани до момента есета на Марков.
„Г. Марков, както преди това Иван Хаджийски, както още преди това Захари Стоянов, разчупват каноните. Те ни казват какви сме и ни казват нещо много важно за нашата общност като хора“, допълва той.
„Иска ми се за удоволствие дори да могат да се четат. Защото има покушение срещу това слово. Един човек е прострелян заради това, което той е казал. Към саможертвата, която, трябва да бъде разбрана, да се прибави удоволствието от четенето. Това ми се иска. И всеки поне да има възможността, поне един млад човек да прочете няколко от задочните репортажи и няколко от есетата. Нямаме толкова стойностни текстове в българската литература, в новата българска литература“, подчерта философът.
Дали Георги Марков ще бъде запомнен със своите текстове или с печалната си съдба, зависи не само от учебниците. Зависи от всеки, който носи паметта за него.
