Приключи петото заседание на съвместната българо-македонска комисия по историческите въпроси. На него двете страни обсъдиха учебниците и дебатираха около личността на Гоце Делчев.

„Тази среща беше по-скоро разочароваща, а дискусия около това какъв е Гоце Делчев нямаше”, коментира в „Тази сутрин” историкът проф. Ангел Димитров, който е съпредседател на комисията от българска страна.

Той уточни, че предложеният текст е бил свързан с чествания на събития и личности от общата ни история.

„Те не разговаряха с нас за личността на Гоце Делчев. Разговорът беше изместен в един друг контекст след живота му. С един социологически и почти политически ракурс, в който трябва да се обясни колко е важен за македонския народ и как се е превърнал в символ”, обясни проф. Димитров.  

По думите му когато се проявява едно нежелание да се допусне тема за разискване, това преминава онази граница, която създава добрата атмосфера за истинската работа.

„Ако не беше нашето настояване да свършим поне малко работа, нямаше да може да отхвърлим и тази малка част от учебниците, които разглеждахме. Нашите възражения бяха в няколко посоки. Неточната употреба на историческата география - тоест карти, които не отговарят на времето, което илюстрират. Имаше неточни определения и на някои от племената, които бяха обявени за македонски, а те не са такива”, обясни историкът.

„Една от основните ни забележки е начинът, по който е третирано посещението на апостол Павел, който създава две християнски общини и има свое послание към тях. В интерпретацията в македонските учебници става въпрос за македонски народ, че създава македонска църква и че македонците станали християни и когато дошли славяните, те приели веднага името македонци и затова били превъзхождали съседните народи”, обясни още проф. Ангел Димитров.