Все повече научни данни през последните години показват, че храненето може да има влияние върху автоимунното заболяване лупус и да допринася за намаляване на тежестта на симптомите.
Все още обаче липсват категорични изводи. По тази тема работи един от най-младите учени в България – Лидия Кечеджиева, докторант по имунология в Института по микробиология на Българската академия на науките, която вече е спечелила и стипендия за своя проект.
Имунологията е нейната голяма страст. Лидия Кечеджиева се стреми да разбере как работят защитните системи на организма и защо в определени случаи те „излизат от строя“. Работи върху автоимунното заболяване лупус - болестта на пепрудата. Може да засегне всеки орган или система на тялото. Имунната система атакува собствената съединителна тъкан.
"Има генетична предразположеност, епигенетична, външни фактори. Прекарани предишни инфекции могат да отключат лупуса", обясни Лидия Кечеджиева, докторант по имунология в Института по микробиология на БАН.
За да се изследва механизма учените пренасят болестта върху животински модел.
"Взимаме кръв, от тази кръв изолират клетките на имунната система, които представляват интерес за нас, извършихме трансфер в имунодефицитни животни и след това 6 седмици ги храни с нормалната и специфичната диета като вземами проби, които в последствие използваме за анализ", каза Лидия Кечеджиева.
„Резултатът е, че заболяването се повлиява от специфичната диета. Това представлява специфичната диета, тя е богата на компоненти, които могат да служат като донори на метилови групи. Това може да е фолиева киселина, бетионин, холин. И животните, които успешно сме разболяли с лупус чрез трансфера на клетки, в последствие симптоматиката им не е толкова силна“, обясни тя.
„Това е хипотезата ни. Ние не сме сигурни какво води до това спорадично демителиране. При болните от лупус се наблюдава, че има демителиране в генома на пациентите. И нашата работна хипотеза е, че чрез храненето и възобновяването на този запас от метил в организма, ние можем да възобновим този процес, който принципно си се случва в една нормална здрава клетка“, посочи още Лидия Кечеджиева.
Следваща стъпка е да се изследва и чревният микробиом и да се изучи доколко бактериите са причина имунната ни система да се обърне срещу нас. Резултатите от тези експерименти могат да са основа на следващи изследвания.
Лидия Кечеджиева признава, че науката изисква постоянство и готовност за разочарования, особено в началото на научния път. "Това са правилата на играта. На шега в албума на класа бях написала – ще видите вие като взема Нобелова награда, но това наистина е резултат от много много много работа".
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
