Преди 20 години имунологът д-р Пере Сантамария и екипът му започват да разработват метод, който използва наночастици за проследяване на ключови имунни клетки, които участват в автоимунните заболявания. Целта е имунната система да бъде „успокоена“ и дори да се убият клетките, които са отговорни за развитието на автоимунни заболявания. Две десетилетия по-късно, терапията на Сантамария е на път да бъде тествана върху хора.
Дали сме на прага на разработването на терапии за възстановяване на имунната "толерантност" при заболявания като диабет, лупус и множествена склероза? В интервю пред Виктория Петрова доктор Сантамария казва: „Знаем, че можем вероятно да спрем развитието на поне някои от тези заболявания, да предотвратим напредването в по-тежки стадии, но не знаем със сигурност дали при преустановяването на приема на лечение пациентите ще останат здрави завинаги. Това не знаем“
Но можете ли накратко да ни обясните какво стои зад подхода Ви? Каква е разликата между Вашата идея и другите учени, да се излекува или лекува автоимунно заболяване в продължение на 50 години? Какво Ви отличава?
Има много разлики, но основната отличителна черта в нашия подход открихме по щастлива случайност. Не възнамерявах, не очаквах, че това, което правех тогава, ще е с някаква терапевтична стойност. Но ни бяха нужни редица наблюдения на базата на опити, които правим, които посочиха, че има терапевтична стойност и вложихме много време в изследването им. Бяхме любопитни и открихме този нов път в имунната система, който може да бъде обработен посредством тези наночастици, за лечение на редица модели на автоимунни заболявания сред мишки и други. Основната цел на работата ни с колегите е да се развият подходи, които да спрат възпалението на конкретен орган, нападнат от автоимунно заболяване, без да се възпрепятства способността на имунната система да реагира на вируси, бактерии и ракови клетки, т.е да се потиска. Това е основната разлика в подхода ни и използваното сега лечение на автоимунни заболявания. Знаете, към момента лечението потиска до определена степен цялата имунна система, което в дългосрочен план увеличава риска от инфекции, рак, изобщо проблеми и странични явления. По отношение това, което колегите ми правят, основната разлика е, че в нашия случай ние добре разбираме механизмите на действие. Някои от другите подходи изостават в това отношение. Те наблюдават доказателства за терапевтични ефекти в някои животински модели, но не знаят как всъщност работи подхода им и смятам, че това е съществена разлика. Това ни помага да преценим как ще се използват лекарствата при пациенти – какви дозировки ще се препоръчват, колко често и защо ще се използват, и да обърнем внимание на нещата, които могат да се объркат, като ни дава и възможност да измерим ефекта от лечението. Ако не сте запознати с механизмите, не знаете какво точно трябва да следите, освен терапевтичната реакция, но е трудно да се проследят ефектите на лечението без да се знае какво точно прави лекарството.
Би ли могло да се приложи и при Алцхаймер, ако се докаже, че е автоимунно заболяване?
Да. Нашите лекарства биха могли да се разработят така и да бъдат предназначени за справяне с всяко възпалително състояние, специфично за даден орган или може би система. Провеждаме опити и проучвания, и с трансплантации на органи. Това не са автоимунни заболявания, но има атака към трансплантирания орган от трето лице от страна на пациента – имунната система реагира на присадката, на трансплантирания орган и иска да го отхвърли. Вярваме, че нашите лекарства могат да потиснат това и го изследваме понастоящем. Тоест е възможно да помогне и за други заболявания, които са съкрушителни, при които няма друго лечение. При заболявания на имунна или автоимунна основа, както споменахте, че би могло да бъде и Алцхаймер, може да се борим и с тези медикаменти, но към момента все още не съм работил по модели на болест на Алцхаймер.
А на какъв етап е идеята Ви?
Посредством компания, която основах преди няколко години – Parvus Therapeutics – разработваме лекарства за лечение на чернодробни автоимунни заболявания, с това започваме. През последните години разработваме подходи за разрастване и производство, защото това е най-трудно. Имайте предвид, това е нов клас медикаменти все пак. Никой досега не е произвеждал такива. Едно е да се правят лекарства за малък мащаб, т.е. в лабораторна среда, където се прави да речем един литър и съвсем друго да трябва да се произвеждат десет или двадесет хиляди литра – трябва да се развият инженерни подходи, които да гарантират адекватни качество и количество продукт. Предизвикателство беше да увеличим производствения капацитет, но сега разрешихме тези проблеми и се надявам през идната година да започнем клинични изпитвания сред здрави пациенти за момента – здрави хора, за да гарантираме първо, че няма да навредим никому, след което вече да кандидатстваме и започнем проучвания и другаде. На прага на клинични изпитвания сме.
Кога бихме могли да очакваме, че ще се разбере сложното взаимодействие между клетките на имунната система и раковите клетки, така че да се разработи ефикасно лечение за рак? Питам Ви, тъй като днес е Световният ден за борба с рака.
Това, което ние се опитваме да постигнем при автоимунните заболявания е точно обратното на търсеното при рака. При онкологичните заболявания е необходимо да се активират лимфоцитите, левкоцитите на имунната система, които разпознават туморни клетки. Има различни стратегии, по които работим, за хематологични злокачествени изменения, например Т-клетъчната терапия с химерен антигенен рецептор, при която се извличат левкоцити от пациента, които се манипулират, като се добавят гени към тях и се укрепват. След като са подсилени, те се връщат обратно в пациента и тези клетки могат да убият туморните клетки. Много е ефективно при някои хематологични онкозаболявания, но не е сработило още при солидни тумори, това е предизвикателство. Има и други стратегии, които не са твърде специфични, като например анти-PD-1 или анти-CTLA 4 терапиите, с които сте запознати. Тези терапии работят с т. нар. чекпойнт инхибитори, които възпрепятстват имунната система. Всъщност се премахват пречките пред имунната система, така че да нападне туморите. Доказана е определена ефикасност при някои тумори, но някои пациенти всъщност развиват автоимунни заболявания след тези лечения, понеже се премахват всички пречки и имунната система полудява. Но това е добра стъпка в правилната посока. Мисля, че сме постигнали значително подобрение в онкологичната имунотерапия и напредъкът е феноменален. Но остава още много да се свърши. Учените, които се занимават с онкологична имунотерапия, се стараят да разработят по-конкретно лечение за тумора, без да се напада имунната система на здравите тъкани. В общността ни сме по-близко до постигането на тази цел, използвайки тези нови подходи.
Бих искала да се възползвам от възможността да Ви питам и за болестта Х, която се разпространява. Какви са очакванията Ви?
Не съм Нострадамус, не знам. Но мисля, че гъстотата на населението нараства твърде много. Има толкова много хора на този свят. Скоростта на разпространяване по въздушно-капков път е неимоверна, прекосяват се огромни географски отстояния като нищо. Когато има огнище на нов патоген като вирус или бактерия, той лесно се разпръсква към други лица. Това се случи с COVID. Имаше нов патоген, който беше напълно непознат за имунната система на хората. Не съществуваха предварителни защити към него. И той се разпространи като горски пожар. Според мен това ще се случи пак – да, това ще се случи отново. Вярно, в случая беше зооноза, дойде от животно, като прилеп, и после дали пряко или косвено се прехвърли върху хората, като се разпръсна между тях. Такова нещо със сигурност ще се случи отново, но не знам нито кога, нито какво. Все пак, трябва да сме подготвени.
