100 дни след нападението на „Хамас“ над Израел. Равносметката е 1200 убити цивилни в страната и 130 взети заложници, а загиналите в Газа са над 17 хиляди.

В началото на годината ви срещнахме с израелеца Яир Хиршфелд, който е участвал в преговорите между Израел и палестинците през 1993 година в Осло. Виктория Петрова разговаря и с представител на палестинската страна – Хасан Асфур, който също е сред преговарящите в Норвегия - за идеята за две държави, за деня, след като войната свърши, и за проблемите на региона.

Две държави – Израел и Палестина. Мисия възможна?

Как беше избрана датата 7 октомври? Защо атаката се случи на 7 октомври? Водели са се интензивни преговори точно преди тази дата. Какво и кой подтикна към тази атака?

Няма събития, които да се случват случайно. Големите събития никога не идват случайно. Нещата са предварително начертани. Смятам, че от израелска страна имаше улесняване на операцията и от американска страна може би също имаше улесняване на операцията. Русия има полза, и Китай има полза, но има разлика.

Мястото на Америка в региона беше много силно разклатено. Тя усети, че вече няма последната дума. В района на Залива, по въпроса за петрола, ОПЕК започна да действа според саудитско-руската координация, а това не се е случвало в историята на региона от основаването на Кралството (Саудитска арабия). Също доколкото се отнася до самата Държава Израел – тя вървеше към гражданска война. Седмица преди събитията от 7 октомври имаше много остър вътрешен конфликт, който водеше към гражданска война.  Така в интерес на Америка и Израел беше да се случи друго събитие, което да предотврати тази война. За това се говореше и пишеше още преди войната, световни автори и журналисти евреи писаха за това.

Войната в Близкия изток: Какво би могло да бъде решението на кървавата криза?

Одобрявате ли плана за следвоенно управление с многонационални сили, без участието на Израел и използването на капацитета на Рамала?

Моята позиция е коренно различна. Първо, аз съм против всяко решение, което разкъсва връзката между Газа и Западния бряг. Категорично.

Тази държава Палестина трябва да бъде обявена и тя да поеме отговорността за всичко, отнасящо се до Ивицата Газа, Западния бряг и Йерусалим - съгласно резолюция 67/19 на ООН от 2012 г.

Сега всеки опит за откъсване на Западния бряг от Ивицата Газа е политическо престъпление. Който иска решение, да отиде при резолюция 67/19 на ООН – чрез нея да бъде договорено всичко относно цялостните палестинско-израелски отношения - границите, сигурността, суверенитета, всичко, което се отнася до това, и вече палестинската държава да поеме отговорността за отношенията в сферата на сигурността, а не други институции.

Политически как би се структурирала една държава Палестина? Кой ще поеме управлението в следвоенна Газа?

Хутите от Йемен - ексклузивно в „120 минути“

Когато бъде обявена държавата, ние имаме Национален съвет на Организацията за освобождение на Палестина. Временно този съвет би могъл да бъде парламент на държавата Палестина, докато бъдат проведени общи избори. Досега имаме общо взето президентска система, имаме изпълнително правителство, ние го наричаме правителство на президента, президентът го определя, а съветът – парламентът го утвърждава. Оттук нататък може да стане промяна…

Когато бъде създадена държавата Палестина, Организацията за освобождение на Палестина вече няма да бъде единственият и законен представител, а ще придобие нов статус, който ще бъде проучен наново, тя ще работи основно по въпроса за бежанците, за чужбина. Значи въпросът е комплексен.

Тунелите на „Хамас“: Израел откри нови укрития под земята

А какво е политическото бъдеще на Махмуд Абас?

Не знам дали той има още бъдеще по принцип. Смятам, че на тази възраст е вече много трудно. И хайде да стоим по-далече от имената. Говорим за парламентарни избори. Ако искаме да говорим за избори и парламент, аз нямам думата, народът е този, който избира. Не да има личност. Искаме да премахнем идеята за личността. Понякога говорим за демокрация, обаче в същото време идеята за личността, т.е. за политическото робство, си остава наш бекграунд. Аз съм против. Има народ. Някога казвахме, че след Ясер Арафат няма да има друг. Ето го, обаче, Махмуд Аббас от 2005 г. им седи на главите. Сега успешен ли е, не е ли успешен – това е друг въпрос. Аз съм против да се говори за личности. Народът е който решава.

Какво е различното в преговорите сега и в Осло преди няколко десетилетия?

Няма място за сравнение между преговорите сега между Израел и "Хамас" по темата за пленниците. Абсолютно по никакъв начин не приличат на преговорите за територия, за власт, за взаимно признаване,  за изтегляне. Разликата е по същество. Преговаряхме за Газа, Западния бряг и Йерусалим, за окончателното уреждане, за взаимното признаване, сега говорят за това, пленници ли са, не са ли пленници, да се изтеглят ли от Газа, да установят ли граници – няма никаква база за сравнение между преговорите. В същината си са различни.

„Геноцид в Ивицата Газа“: Израел е обвинен, че не спазва задълженията си по конвенцията

Изходът е да има решение, което да задължи държавата на окупацията да прекрати огъня и да се изтегли незабавно от Ивицата Газа и палестинската национална власт да поеме отговорността си в координация с Йордания и Египет и с някои арабски страни и под наблюдението на Съвета за сигурност или на ООН. Единствено това.

Как ще изглежда региона след 5-10 години?

По моя лична преценка целият свят сега се променя. В светлината на това, което стана след руската военна окупация в Украйна и много големият растеж, който отбеляза Китай, сега вече има нов свят, с различни полюси. Държавите от БРИКС оформят нов полюс, за първи път някои много богати държави от Залива се ориентират към сближаване с държавите от БРИКС.

За първи път се случва търговските и инвестиционните връзки между Китай и Саудитска Арабия да надхвърлят 100 млрд. долара – някога това се смяташе за някакво табу. Даже отношенията с Иран придобиват ново измерение. Иранската идея за хегемония може да се окаже обуздана. Има радикална промяна в региона. Китай направи огромна инвестиция в пристанище Хайфа, имаше американски претенции към Израел, но въпреки това Израел избра Китай за модернизацията на пристанище Хайфа и това беше прецедент.

Русия също се възползва от Израел по въпроса за войната в Украйна, но докога – не знаем. А цената платихме ние.