Яир Хиршфелд е един от архитектите на споразумението между Израел и палестинците от Осло през 1993 г. В момента е преподавател в университета в Хайфа. Роден във Виена, десетилетия по-късно остава твърд застъпник на позицията, че две държави – Израел и за палестинците, е решение към мира в Близкия изток.

Само пред bTV: Говори един от преговарящите за мир между Израел и Палестина

Хиршфелд даде специално интервю пред Виктория Петрова:

Какво стана на 7 октомври, защо избухна тази война?

Яир Хиршфелд: На 7 октомври ли? Знаете ли, подготвяхме план за мир – течаха преговори между нашия премиер, президента Байдън и престолонаследника на Саудитска Арабия за постигане на мир между Израел и Палестина чрез Саудитска Арабия, в сътрудничество с други. В общи линии това значеше, че мирът ще се основава на плана, договорен със Саудитска Арабия. Това не включваше палестинците, но Европейският съюз работеше по втори път със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, със Секретариата на Лигата на арабските държави, за да види как би могло да се стигне до двудържавно решение – Израел и Палестина. Ние по втората пътека, с холандско финансиране, работехме по разчертаване на териториите. Тогава залогът, това, което искахме да постигнем и вече беше започнало да се случва, беше мир, който да стигне от САЩ, през Европа, към Израел и Палестина, Йордания, Египет, към районите на Персийския залив, оттам към Индия, Малайзия и Индонезия, чак до Корея, Австралия, Нова Зеландия и Япония.

Идеята беше да се изгради голям блок на стабилност, мир и сигурност. Но това беше заплаха – за Иран, за Русия, за „Хамас“. Те през последните 2-3 години се готвеха да започнат война срещу Израел. Ние сме на предни линии в борбата за свобода и демокрация. Руснаците започнаха ужасна война в Украйна. Получиха подкрепа от Иран. Всъщност и катарците, които подкрепяха „Хамас“ и джихад, след промени спряха да дават пари на „Хамас“. Съчетанието на по-малко или никакви средства за „Хамас“, световните усилия за мир и фактът, че нямаше напредък по процеса на преговори за мир доведе до тази ужасна атака, която беше скандална.

Палестински бойци изстреляха ракети от Газа към Израел (СНИМКИ и ВИДЕО)

Защо се провалят многократно преговорите за мир?

Яир Хершфелд: Нека Ви разкажа кратка история. На 31 октомври 1995 г., вечерта, в офиса ни в Тел Авив, имаше по двама преговарящи от израелска и палестинска страна, които изготвяха споразумение за постоянен статут, което представихме на Абу Мазен и Йоси Бейлин. Те бяха „за“. Тогава Абу Мазен ме помоли „Яир, заведи ме до резиденцията на египетския посланик в Херцлия. Не знам дали познавате Тел Авив, но от там до Херцлия е 25-30 минути път с кола. Качих Абу Мазен в моята кола, пътувахме около 25 минути. Той ме погледна и каза „Яир, свършили сте страхотна работа,“ и направи такъв жест – „ще го постигнем по един или друг начин“. Ние, преговарящите не бяхме никакви държавни представители, но бяхме предложили допълнителна идея, която нямаше подкрепа нито от палестинското, нито от израелското правителство. Това беше мисленето на израелците и палестинците тогава. 13 години по-късно, израелският премиер, израелското правителство, предлага същото нещо – по-добро за палестинците, по-добро за бежанците, по-добро за палестинците относно Йерусалим, със същата карта с размяна от 6,3 процента на Абу Мазен и той го отхвърли. Отказва един път, втори път, трети път. Когато е предложено от министър-председателя Олмерт, той отказва. След това изпратихме колегата ми Рон Пундак, който му каза да промени каквото иска, той отговорил, че каквото и да правим, няма да го приеме. И накрая Кондолиза Райс се опита да го убеди и той отказа. Въпросът е защо Абу Мазен каза „да“ през 1995 година и защо отказва през 2008 г. Отговорът е прост – през 1995 г. имахме система, в която САЩ, арабския свят и Русия са по-близки, след което на 11 септември имаше ужасяващ терористичен атентат в САЩ, след това войната в Афганистан, после войната в Ирак, после Иран стана по-силен. Издигането на джихадисти и на агресия срещу свободния свят стават твърде силни, така че президентът на Палестина не се осмелява да се съгласи. Това е разликата.

Какво би била Газа без „Хамас“?

Яир Хиршфелд: Знаете ли, ние планирахме и се надявахме, а и хората в Абу Даби казаха, че са щели да превърнат Газа в Абу Даби или Дубай. В края на 90-те и отново през 2005 г., израелското правителство подписа всичко необходимо за насърчаване на икономическо развитие в Газа. Подписахме споразумение за летище, за пристанище, за безопасно преминаване между Газа и Западния бряг. Когато имаше изтегляне от Газа през 2005 г., нашият вицепремиер предложи да отстъпим всички икономически неща, които бяхме изградили, на палестинците. Те отказаха и международната общност от глупост ни помоли да ги унищожим. Но ние се опитахме да превърнем Газа в икономически развиваща се област, в координация със Западния бряг. След това, „Хамас“ превзеха я и я превърнаха във военно укрепление, инвестирайки милиарди долари във въоръжение, във военно оборудване, ракети. След това те нападнаха нашето цивилно население с ракети и се отбраняваха със своето цивилно население.

След атака с израелски дрон: Ликвидиран е зам.-ръководителят на „Хамас“

Добре, но вие казвате, „Израел позволява на „Хамас“ да получи 2 милиарда долара годишно, позволявайки им да пренасочат огромна част от средствата за финансиране на войските си“. Ако Израел контролира 4 от 5-те канала за финансиране на „Хамас“, как бихте ни убедили, че наистина искате да унищожите „Хамас“?

Яир Хиршфелд: Добър въпрос! Ние сме много критични спрямо министър-председателя. Той до 2014 г. свърши сравнително добра работа. Искаше споразумение с палестинците, което те отхвърлиха през 2014 г., а след това той се опита да управлява конфликта, като укрепи „Хамас“, за да отслаби Палестинската автономия. Това трябва да се спре, това е бедствие, това беше безумна грешка, за която сега плащаме твърде скъпо.

Възможно ли е да има две държави – Палестина и Израел?

Яир Хиршфелд: Отговорът е – в края на краищата – да, но ще е необходимо да градим доверие един към друг, докато го постигнем. Най-важното нещо е да се погрижим за страховете на двете страни. Израелската страна се страхува от наложен Холокост. А палестинците се страхуват от Накба. Те са преминали през катастрофата от 1948 г., където започват, водят и губят война, но е било бедствие за палестинския народ. Налице са всички признаци за втора Накба – а те трябва да се върнат към новоизградена Газа, което ще отнеме 10-15 години, няма да стане бързо.

13-годишният геймър от Газа, който стана известен в YouTube след смъртта си

Като си спомните станалото в Осло и сега - каква е разликата?

Яир Хиршфелд: В Осло имаше много надежда, а сега има много страх. Разликата е драстична. При Осло бяхме партньори. Преговарях в Осло с Абу Алаа, който остана приятел до неотдавнашната му кончина. Обичах да му ходя на гости, а той грейваше, когато се видехме. Имаше много повече надежда, отколкото сега. Сега властва страх, много повече опит. Ще бъде изпитание и за двете страни. Изпробвали сме много неща неуспешно. Нуждаем се от крепка международна подкрепа и трябва да е ясно, че светът не може да хвърли върху нас целия терор на джихадистите, на „Хамас“, на Иран, на Русия. Не ние сами, а всички заедно трябва да се застъпим. Ако работим заедно със САЩ, с Европа, със Саудитска Арабия, със страните от Залива – Египет, Йордания, мисля, че ще успеем, но още сме твърде далеч от това.