Необходима е четворна коалиция в следващия парламент за съставянето на правителство в следващия парламент. Най-вероятно такава може да бъде сформирана между трите протестни партии – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Има такъв народ“, заедно с ДПС, съдейки по изказванията на някои представители от тези политически сили, каза социологът Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ в „Тази сутрин“.
Изводът ѝ е на база на последното изследване на агенцията сред 1017 пълнолетни граждани в цялата страна в периода между 7 и 9 ноември, реализирано със собствени средства чрез стратифицирана двустепенна извадка в стандартизирано интервю с таблети по домовете.
Шест партии ще влязат в парламента според проучването. ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24,1% от твърдо решилите да гласуват на 14 ноември и увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Причината е мобилизацията на симпатизантите на партията, отбеляза Петрова.
По думите ѝ има обмен между избирателите на протестните партии, което също спомага за по-голямата дистанция на ГЕРБ спрямо другите политически сили.
Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надделява леко над тази за социалистите - 16%.
„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание.
"Последната седмица е битката за периферията тези, които привлекат повече колебаещи, ще спечелят", коментира Петрова.
По думите ѝ от това зависи дали в парламента ще влязат "Изправи се БГ! Ние идваме!", които нямат твърдо партийно ядро, и "Възраждане", консолидиращи радикалния националистически вот, но при този вариант парламентът ще се фрагментира още повече и ще бъде по-трудно съставянето на правителство.
Влошаване на ситуацията с коронавируса и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“, коментира Петрова.
Битката за "Дондуков" 2
"Има лек ръст в решилите да гласуват за Румен Радев на президентските избори. От 42% подкрепа в началото на кампанията му, сега процентът се е повишил до 46. Но в настоящия момент това е под 50-те процента, необходими за решаване на вота в един тур", каза Петрова.
На трето място в надпреварата за "Дондуков" 2 е Мустафа Карадайъ с 8,8% подкрепа, което е по-малко от заявилите, че ще гласуват за ДПС на парламентарните избори.
"Това е показателно, че интересът на избирателите се измества от президентския към парламентарния вот", коментира Петрова.
По думите ѝ действията на служебното правителство рефлектират върху подкрепата за Радев. Същото важи и за "искрите" между "Демократична България" и Лозан Панов. Тези пререкания също могат да имат отражение върху изборните им резултати, каза Петрова.
Изследването на "Алфа Рисърч" е проведено сред 1017 пълнолетни граждани в цялата страна в периода между 7 и 9 ноември, реализирано със средства на агенцията чрез стратифицирана двустепенна извадка в стандартизирано интервю с таблети по домовете.
