ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24,1% от твърдо решилите да гласуват на 14 ноември и увеличават дистанцията пред преките си опоненти.

Това сочат данните от проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 7-9 ноември и реализирано със собствени средства на агенцията. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна.

Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната, отбелязват социолозите.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надделява леко над тази за социалистите - 16%.

Влошаване на ситуацията с коронавируса и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“, смятат социолозите от „Алфа Рисърч“.

„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.

След първоначалния отлив на симпатизанти „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема четвърто място с 10,2% от твърдо решилите да гласуват.

Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9,9% подкрепа.

Въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент ДПС не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си. Това носи 9,8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.

Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента. „Възраждане“ с 3,8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот. Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около Мая Манолова увеличава леко подкрепата си и с  3,6% също остава близо до изборния праг.

Президентската битка

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46,4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано.

Най-силни поддръжници на Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“.

При втори тур балотажът ще е между Румен Радев и Анастас Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28,3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове.

Мустафа Карадайъ (8,8%) и Лозан Панов (6,9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и Костадин Костадинов (3,2%) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.

Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти, смятат социолозите.

Избирателна активност

Пет дни преди изборния ден готовност за участие във вота на 14 ноември заявяват 47-48% от хората с право на глас у нас. Около една четвърт се колебаят дали да отидат до урните.

Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент, отбелязват социолозите.

В началото на кампанията мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори.

Изследването на „Алфа Рисърч“ е проведено в периода 7-9 ноември, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!