„Когато се наслагват външни за икономиката явления – едното природно, каквото беше пандемията, а другото политическо като войната, това няма начин да не породи несигурност на пазарите и първата реакция е да се променят цените. Започва запасяване, започва корекция на цените“, обясни в „Тази сутрин“ финансистът Емил Хърсев.

„Винаги в икономиката важи правилото да калкулираш не на база на фактическите разходи, а на очакваните в бъдеще. Реакцията на цените в посока към увеличение винаги е по-бърза и предварителна, вероятно има и спекулативен елемент, но това е пазарната икономика“, добави той.

Според бившия министър на социалната политика Христина Христова цената на парите на хората намалява, намалява и цената на труда.

„Да не говорим за инфлационния натиск върху домакинствата и семействата с ниски доходи. При актуализацията на бюджета през юли трябва да се помисли за новата ситуация“, отбеляза тя.

По думите ѝ държавата може да се намеси, но временно.

Според Емил Хърсев и заплатите ще реагират съответно, а намесата на държавата в посока да регулира цените е вредна.

„От една страна, бежанците от Украйна са разходи за социалната и здравната система, но от друга - може да са свежа струя за пазара на труда. От години бизнесът има проблеми с дефицит на определени професии“, коментира още Христина Христова.  

Според Емил Хърсев ефектът от това ще е изцяло положителен, поне това показва практиката на Германия – една от най-големите гостоприемници на мигрантска общност.

"Тези хора се интегрират в трудовия пазар, работят, плащат", обясни той.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!