Европейската комисия (ЕК) предупреди България, че трябва да промени законодателството си и съдебната практика за начина, по който банките съдят длъжници и събират принудително вземанията си.
Според ЕК съдът трябва да защитава кредитополучателите от неравноправните клаузи на банките, а не автоматично да ги осъжда, когато банките решат.
При иска по чл. 417 от Гражданския процесуални кодекс (ГПК), който използват банките, формално за 7 дни се създава изпълнително дело и започват запорите. Докато искът, по който човек може да се защити впоследствие, отнема месеци и години.
Именно заради неравноспоставеността на двете страни по договорите за кредит са и критиките на ЕК.
Иван Георгиев върти бизнес с ресторанти. Но пред държавата и банките, се води безимотен, безработен, без осигуровки и без стотинка в джоба. Банката взела на Иван всичко, което имал и останало да дължи още толкова.
„Работя през фирми на приятели, по никакъв начин не се докосвам до социалната ни система Персона нон грата, роб”, сподели Иван.
Иван стигнал дотук след като взел кредит за два апартамента. Той не можел да си позволи 2400 лв. вноска за двата апартамента, но можел да плаща 1200 лв. и се договорил за това с банката.
„Три години и половина, четири им изплащахме тази вноска, която бяхме договорили. В един момент ни се обадиха от банката и казаха – не може повече така. Трябва да се плаща това, което сте се договорили предварително. Единия го продаде за 60 хил. евро, другия за 45 хил. евро.
Банката има право да направи това, защото Иван е подписал договор. Според Европейската комисия потребителите на кредити у нас понякога са жертва на неравноправни клаузи. В България абсолютно никой не защитава този, който получава кредита.
