Детски лагер в Китен е приютил близо 150 жени и деца, бягащи от войната в Украйна. Собствениците на базата са готови да настанят 500 бежанци, но не могат да се справят сами с изхранването им.

Базата, непригодена да се ползва зимата, е трябвало спешно да бъде преустроена. От областната управа са осигурили храна за няколко дни.

Три държавни почивни станции в Китен също се подготвят за посрещане на бежанци. Програмата за подпомагане на бежанци се очаква да стартира в средата на седмицата. Тя обаче ще важи само за хората, които официално са поискали убежище. Огромна част в момента се водят туристи. 

От 10 години базата работи като летен лагер за деца от Украйна. Част от тях сега отново се връщат тук, но не на море, а подгонени от бомбите.

Настя идва в Китен преди 4 години, тогава на 8. А в Харков преди няколко дни - първо се крие от снарядите във ваната в дома им, после в бомбоубежище.

„Тогава тук беше съвсем друга атмосферата, беше много весело, имаше много деца. Сега искам да има мир, да не стрелят в нашия град и по всички украинци. Искам да се върна вкъщи, при брат ми и при баща ми, да видя котката си. Също и баба и дядо“, казва Настя.

Майката Юлия разказва за пътя им до детския лагер в Китен. „Събудихме се сутринта с дъщеря ми, когато започнаха бомрадировките. Беше много страшно и избягахме в убежището. На следващата сутрин падна ракета близо до блока, така прекарахме 4 нощи в едно бомбоубещиже. След това в града влязоха танкове и много стреляха. Взех детето и тръгнахме, но беше невъзможно дори да се измъкнем – навсякъде се стреляше. В този лагер сме били няколко лета и ни предложиха да дойдем тук, дъщеря ми веднага поиска да дойдем. Качихме се на влак, 8 часа седяхме в затворено купе, защото имаше комендантски час. След това тръгнахме и на сутринта бяхме в Одеса, но и там започнаха обстрелите от морето и ние се качихме на евакуационен влак“, споделя жената.

Маша от Днепър идва с двете си деца. „Пътят беше тежък и опасен“, казва и тя.

„Никога не съм мислила, че ще трябва да бягаме от нашата прекрасна страна! Много сме ви благодарни, че ни осигурявате безопасен дом, където децата ни да заспиват не под звука на сирени!“

Александър Нишански е организаторът на летните лагери. Сам се евакуира със семейството си в лагера и след това започва да настанява негови съграждани, които лятото са идвали на почивка.

„10 години работя в България в тази база. Хората идват, защото ме познават, опитват да се избягат“, посочва той.

Зам.-областният управител на Варна Пламен Янев отбеляза, че от днес се организира кооординационен център, заедно с доброволците, които помагат за пристигането на украинските граждани.

В лагера очакват още 200 души и ако спешно не им бъде оказана помощ, хората тук едва ли ще се справят сами с изхранването и настаняването на търсещите закрила.