Как една малка балтийска държава направи решителната крачка към европейската интеграция?
През 2011 година Естония става 17-ата страна от еврозоната, въвеждайки еврото. Какви бяха предизвикателствата на времето и какъв е опитът на най-дигиталното общество в света?
„Хартиените пари имаха имена, както виждате на тази банкнота - това е Якоб Хурт, създал много училища в Естония. На обратната страна има дърво, което е като свещено за нас естонците. А на тази тук - това е писателят Антон Хансен Тамсаре. Когато пазарувахме, не казвахме „Дай ми 25 крони“ или „Дай ми 10 крони“, а „Дай ми Тамсаре, а аз ще ти върна Хурт“, казва журналистът и писател Теа Карин.
„Днес се радваме, че дори в европейския контекст все още има символи, които ни напомнят за Естония. На една от монетите например е изобразено нашето национално цвете – метличина“, посочи още тя.
През 2011 г., в период на борба с последиците от световната финансова криза, и само 20 години след възстановяването на своята независимост, Естония приема еврото като страната с най-нисък БВП на глава от населението в еврозоната по това време.
„Естония беше сред онези страни, които не проведе отделен референдум за еврото, тъй като вече беше гласувала за членството в ЕС и приемането на еврото беше естествена стъпка. Както България, страната ни имаше валутен борд и фиксира курса на кроната първо към германската марка, а после към еврото. Може да се каже, че страни като Естония и България всъщност имат най-дълъг опит в справянето без гъвкавост на валутния курс, което изисква гъвкавост на пазара на труда, стоковите пазари и разумна фискална политика, тъй като паричната политика вече не може да подпомага фискалните власти“, обяснява икономистът Петер Луикмел, ръководител на отдела за парична политика и външна икономика на Централната Банка в Естония, член на Комитета за парична политика на евросистемата.
„Процесът протече доста гладко, тъй като беше отработен за 2007 г., която беше първоначалната целева дата. Така, че хората бяха вече добре осведомени“, допълва още той.
78-годишната библиотекарка Силвия Крес си спомня рекордните снеговалежи в последните декемврийски дни на 2010 г., които обаче не успяват да затруднят организацията по транспортирането и зареждането на банки, банкомати и търговски обекти с новата валута.
„Бих казала, че светът се отвори. Справихме се! Вече никой не мисли за съотношението между кроната и еврото. Това е забравено“, казва тя.
„Много магазини в продължение на години обявяваха цените си едновременно в крони и евро, дори след въвеждането на еврото. Стартовите комплекти с евро монети бързо придобиха колекционерска ценност и много хора събираха тези малки пакетчета с първите евро монети“, спомня си Петер Луикмел.
„В централната банка естонските крони все още могат да се обменят в евро без комисиона, дори 14 години по-късно. В търговските банки срокът беше само няколко месеца, но по-голямата част от хората извършиха обмена предварително, като внесоха кроните си по банковите сметки и веднага започнаха да използват банкови карти“, казва още той.
Въвеждането на еврото в Естония значително ускорява вече стартиралия процес на дигитализация в страната. Въпреки, че безкасовите плащания и електронните услуги стават ежедневие, раздялата с кроната остава силно емоционално преживяване за мнозина естонци.
„Моето поколение още помни еуфорията, когато се отървахме от рублата и получихме собствена валута. Така че имаше усещане за загуба, но в същото време и разбиране, че това е правилният път напред“, казва Андрес Кют, бивш главен архитект в Skype и бивш заместник-генерален директор по информационни технологии на Естонска данъчна и митническа служба.
"В този период приключвах работата си в Skype и започвах на ново място, затова спомените ми са донякъде неясни. Но имах привилегията да работя в банка, когато Латвия преминаваше към еврото. Бих казал: Внимавайте с Excel. Всяка организация разчита на Excel. Има хиляди таблици някъде по средата на процесите, като всяка една от тях съдържа валутни номинации и валутни курсове. Всички те трябва да бъдат променени, за да бъде успешен преходът към еврото. Именно тук технологията срещна най-големите трудности. Ако начертаете графика на поскъпването на живота в Естония, въвеждането на еврото е просто една малка точка някъде там", добавя още Андрес Кют.
Петер Луикмел разказва и за неочакваните според него последици – дълговата криза, която настъпва само година, след като естонците приемат еврото.
„Преди присъединяването ни, паричната политика и решенията на Европейската централна банка, свързани с еврото, бяха външни за нас – не участвахме в тях, нито носехме отговорност или трябваше да ги обясняваме. Изведнъж, през 2012 г., когато възникнаха сериозни затруднения с дълга на някои страни от еврозоната и се заговори за възможно излизане на Гърция – тема, широко обсъждана в медиите, но не толкова сериозно възприемана от вземащите решения – някои вътрешни критици на присъединяването на Естония към еврото заявиха, че сме се качили на "Титаник". Само няколко години по-късно стана напълно ясно, че еврозоната е по-силна, отколкото се очакваше", обяснява икономистът.
„Кредитният бизнес стана по-стабилен, защото банките вече имат достъп до резервите на еврозоната, а не само до местна валута, както беше преди еврото, когато съществуваше риск от девалвация. Това улеснява кредитирането и го прави по-евтино, макар че лихвите зависят от конкуренцията между банките. За хората с ипотека при променлив лихвен процент месечните вноски са по-стабилни“, допълва още той.
„Цените на недвижимите имоти в Естония бяха най-силно повлияни много по-рано, през 2004 г., когато страната стана член на ЕС и НАТО и се очакваше присъединяване към еврозоната. Тогава на пазара навлезе спекулативен капитал, но самото въвеждане на еврото не доведе до допълнителен ръст в търсенето", казва Луикмел.
„Положението в България днес напомня на Естония през 2011 г. – и по доходи, и по цени сте на около две трети от средното за ЕС. Очаква се в следващите 10–15 години нивата на доходите и цените да се изравнят с европейските, но това зависи и от съседните страни. В Естония, например, близостта до по-богати скандинавски държави ускорява този процес, докато в Латвия и Литва изравняването става по-бавно“, добавя още финансовият експерт.
И отбелязва, че най-големите трудности могат да възникнат именно тогава, когато правителството реши, че всичко вече е постигнато и процесът е приключил
„Вече няма да се налага да се притеснявате за валутния риск по местната валута. Вероятно ще бъде и по-лесно да се емитира дълг, деноминиран в евро. Затова има голяма вероятност фискалната политика на правителството да стане по-отпусната, особено ако предстоят избори. Това е едно от изкушенията, на които трябва да се устои“, обяснява той.
„Необходим е стриктен обществен контрол върху фискалната политика. Участието в еврозоната е и отговорност. Трябва ясно да обяснявате решенията, взети на ниво ЕС и еврозона, особено пред местното население, тъй като популистите често атакуват членството в еврозоната“, съветва икономитът.
Докато България е на прага да приеме еврото, Европа вече гледа напред и работи по следващата стъпка – дигиталното евро.
„Дигиталното евро ще има основно търговско-приложно значение, но още в началото възникнаха въпроси за нуждата и реалната му употреба. Има опасения, че масово прехвърляне на депозити към дигиталното евро може да дестабилизира банковия сектор, но тези рискове вече са отчетени в дизайна. Проектът напредва по-бавно от иновациите в частния сектор и вероятно ще останете част от еврозоната още няколко години, докато бъде пуснат прототипът – очаква се това да стане в следващите пет години. Причината за бързането е стратегическата автономия, тъй като повечето картови разплащателни системи в Европа не са европейски, което носи рискове за сигурността и възможни кибератаки“, каза Петер Луикмел.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
